Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.02.2018 17:18 - Теория на конспирацията/ Неразказани истории
Автор: nboiadjiev Категория: История   
Прочетен: 1954 Коментари: 1 Гласове:
4

Последна промяна: 19.03.2018 07:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
                  НЕРАЗКАЗАНА ИСТОРИЯ  ЗА „ ДЪЛГИЯ ПОХОД” НА КРАЛ
                                ВЛАДИСЛАВ
III ЯГЕЛО/ 1443 – 1444 г./ ОРДЕНА НА ДРАКОНА...
                                                     / пета част/

      ОРДЕНА  НА ДРАКОНА И НЕГОВАТА РОЛЯ В СЪБИТИЯТА

     

       Началото на Ордена на дракона е обвито в мистерия. Популярни изследователи, от ранга на Лорънс Гарднър търсят корените му в древен Египет, като описват създаването му от жреците последователи на учението на бог Тот/ по-късно, елините го преставят като Хермес Трисмегист – Триждивеликия/.

 

     Бог Тот се счита за един от най-могъщите египетски богове/може би създател на вселената, син на бог Ра, брат на Озирис/, владеещи тайните на съзиданието, създател на науката, магията, алхимията, писмеността, владетел на мъдростта и знанията/ информацията/. Западните езотерични общества често го описват като последният висш атлант, съхранил и предал знанията на загиналата Атлантида.  Легендата разказва, че той написал собственоръчно загадъчната „Книга на Тот”, в която била заложена най-важната информация/заклинания/ даваща власт над света. Твърди се, че книгата е загубена/ или скрита/, като през вековете, често се спекулира с намерени фрагменти от текстовете на бог Тот. През XV век се разпространява и легендата, че тайно общество се опитва да представи в концентриран вид знанията от книгата чрез специално изработени карти, известни като картите Таро.

 

    Някои автори считат, че Ордена е възникнал  в края на XIV век благодарение усилията на легендарния сръбски/може би български, албански,хърватски.../ рицар Милош Обилич/Кобилич/. Според тях първоначалното название на тайнствената организация било „Орден на Дракона на Св. Георги Победоносец”. Разказът, според който Св. Георги побеждава змея/дракона, чудовището/, всъщност е християнизирана версия на множество най-различни предания, наследени от езическата древност, с които сега няма да се занимаваме. И все пак не можем да избегнем въпроса, защо православни християни са избрали да посветят своята организация не на Св. Георги, а на Дракона, още повече, че съгласно  религиозния канон, на изображенията змеят винаги трябва да се намира под копитата на коня на Георги-Драконоубиец?! Отговорите са разнопосочни, но да не забравяме, че вероятно в случая става дума за древна, мистична традиция, с много по-здрави и могъщи корени от християнството. Естествено, ориентирът ни насочва към древен Египет и хилядолетното наследство на могъщи кръвни линии представени от хора, чиито  мистични знания, позволяват да се манипулира света. В конкретния перод, с който се занимаваме, целта на Ордена била да се противостои на османското нашествие в Европа В него участвали 12 рицари, които използвали дракона за свой хералдически знак. Те се били заклели да отдадат живота си на каузата за възпиране на османците.

   

    Сръбският мит за създателят му, Милош Обилич, включва и разказа за неговата решаваща роля, като зет на княз Лазар, по време на  битката на Косово поле/ 1389 г./. Съгласно легендарните сведения, в хода на сражението, магистърът на Ордена/Милош Обилич/, успял с хитрост да проникне в стана на османския султан и да го убие. Но битката все пак била спечелена от турците, благодарение на бързата и адекватна реакция на сина му Баязид. Оцелял само един рицар от Ордена, Стефан Лазаревич, който успял да се спаси в Унгария при крал Сигизмунд.  

      Заслужава да отбележим, че мнозина автори оспорват реалното физическо съществуване на рицаря Милош Обилич, докато други се задоволяват с дребнави спорове за неговия етнически произход. Затова нека се опрем на фактите. Решителната битка между войските, предвождани от сръбския владетел, княз Лазар Хребелянович и Мурад се е състояла в местността Косово поле/северозападно от град Прищина/ на 15 юни 1389 година. Участието на съюзни български отряди е дискусионно, но това е друга тема. В началото на битката, християнската войска успяла да разбие лявото крило на  османската армия, войните на исляма били обърнати в бягство, а в хаоса, при неизяснени обстоятелствна, Мурад I бил убит. Командването било поето от Мурадовия син Баязид, княз Лазар бил убит, а християните понесли много загуби. Стефан Лазаревич станал княз на сърбите и се признал за васал на новия султан.

    Най-ранните източници за Косовската битка не споменават нищо за съществуването на личността Милош Обилич, нито пък за неговата героична роля в споменатите събития. Убийството на султана обаче е факт, който намира своите най-ранни потвърждения в едно писмо на венецианеца Андреа Бембо, до сената/ юли 1389 г./, както и в едно писмо на босненския крал Твърдко I/ 1 август 1389 г./, който е съюзник на княз Лазар и изпраща един отряд за участие в битката на Косово поле. От своя страна, за убийството на султана споменава и Колючио Салутати, който по това време е управител на Флоренция. В писмото си от името на сената на Флоренция, до босненския крал Твърдко/ 20 октомври 1389 г./, Салутати описва как дванадесет рицари, успяват с мечовете си да си пробият път в редиците на гвардията охраняваща султан Мурад I  и да достигнат палатката му за да го прободат смъртоносно в корема и да прережат гърлото му. Всъщност в първите почти седемнадесет  години след сражението господства тезата, че султанът е убит от група войни, които успяват да пробият редиците на охраната му, благодарене на героизма и самопожертвувателността си. В името на Бог и с божията помощ, разбира се! Самопожертвувателността е съществена част от моралната доктрина на християнството. Ето защо, нито един от споменатите източници на информация не говори за случилото се като за „безумие, самоубийствен акт” и прочие. В тази епоха, героизмът на дванадестте рицари се приема като естествена постъпка на християните-войни в името на вярата! Нито един от хроникьорите на събитията не разсъждава върху обстоятелствата дали тази акция е не/обмислена, от гледна точка на не/възможността, поне на пръв поглед, да постигне целите си. Тезата, че убийството на султана е плод на самостоятелна акция на един герой се появява за първи път в житието на Стефан Лазаревич, което българският духовник и книжовник Костантин Костенечки пише по поръчение на сръбския партиарх Никон, без да споменава името му. Версията свързана с името на Милош Обилич/ споменат за първи път като Милош Кубица/ започва да се оформя по-късно в сръбската историография.  По-ранни версии могат да се срещнат в османските хроники, където самостоятелната акция на героя се представя като подло и коварно деяние, естествено от гледна точка на османските турци. 

      Нека обобщим. Историците приемат, че султан Мурад I е убит, в резултат на самопожертвувателна акция, независимо от противоречивите данни, разнообразните гледни точки и често противоречащи си в описанията и оценките мнения. Не е излишно да си спомним, че думата „самопожертвувателна”, означава липсата на шансове за оцеляване за тези/този/, които осъществяват деянието.  Подобни пагубни за героите-извършители акции се извършват често по време на войни свързани с национални и верски каузи, които предпоставят съвсем друго ниво на мотивация. От такава гледна точка предположенето, че именно в „Ордена на Дракона” намират място рицари, готови на саможертва в името на висши идеали е напълно приемливо.

     Повечето изследователи  приписват създаването на Ордена на Дракона на унгарския крал Сигизмунд, като определят за негово начало 1408 година. Крал Сигизмунд/ Зигмунд, от старонемски – победител/ е представител на една от най-великите европейски династии през Средновековието, осигурила до него двама носители на короната на Карл Велики/ Самият Зигмунд/Сигизмунд, също  е носител на титлата „император на Свещената римска империя” от 1433 до 1437 г/.  Сигизмунд става крал на Унгария след дълги перипетии, свързани и с първата му съпруга Мария Унгарска. Събитията през този период изострят отношенията между съпрузите, практически до смъртта на кралица Мария. Ще отбележим, че по-малката сестра на съпругата му, Ядвига, от своя страна получава короната на Полша. А след брака и с литовския княз Владислав II Ягело/бащата на Владислав Варненчик/ е създадено Полско-литовското обединено кралство.  Делата на крал Сигизмунд го поставят в центъра на събитията в борбата срещу османската експанзия и както е известно, в 1396 година неговата огромна армия е разбита край Никопол от султан Баязид I/ същият султан, се справя с екстремната ситуация по време на Косовското сражение и печели битката, независимо от смъртта на баща си/.  Първият организиран опит на християнска Европа да спре чрез кръстоносен поход инванзията на османците завършва с неуспех.

     Нещо повече. По време на битката край Никопол крал Сигизмунд е спасен от плен, а може би и от позорна смърт, благодарение решителността на Херман II фон Цили/ граф на Цили/Целе в Словения/. В последствие графът става най-близък съветник на краля, а дъщеря му Барбара фон Цили/ словенски – Барбара Целска/ е сгодена в 1405 г. и по-късно се омъжва за крал Сигизмунд, като втора по ред негова съпруга в 1408 година. Ще добавя, че Барбара фон Цили е майка на Елизабет, чийто син Ладислав Посмъртни е изместен от  трона от Владислав Варненчик. Отново ще вметнем, че втората по ред съпруга на Владислав II Ягело е сестра и Анна Цили, така фамилия Цили също осигуравя своето  веществено касателство с историята, която проследяваме. Освен, че изпълнява функциите на кралица и императрица на Свещената римска империя, Барбара фон Цили е... маг, окултист, астролог и алхимик. Приносът и за създаването/ или може би за възстановяването?!/ на Ордена на Дракона е спорен, но все пак  рицарското тайно сдружение възкръсва точно в 1408 година. Негови членове стават герои от по-ранни велики сражения срещу османците, като деспот Стефан  Лазаревич, който след смъртта на баща му княз Лазар в Косовската битка наследява престола на Сръбското деспотство. Някои изследователи считат, че Стефан Лазаревич е единственият оцелял рицар от 12-те първосъздатели на Ордена на Дракона с патрон Милош Обилич. В Ордена влизат и посветени от ранга на Херман II фон Цили, както и английският крал Хенри V/ останал в историята с легендарната си победа над французите при Аженкур/. Изключително високия ранг на членовете на Ордена не бива да ни учудва. Авторитетът на титлата „император на Свещената римска империя”, през по-голямата част от  Средновековието е голям. Да не забравяме, че началото и е поставено във връзка с коронацията за император на самия Карл Велики на Коледа – 25 декември 800 година, от папа Лъв III.  Сигизмунд, като носител на короната на Карл Велики се смятал за благословен и защитен от Бог, следователно за върховен защитник на християнската вяра и Рим, като център на Папската институция. Естествено, Орденът имал и геополитически цели, подобни на тази, която си поставяли и кръстоносците. А именно: прогонването на османците от Европа и спасяването на Константинопол/ Втория Рим/, като сакрален център на християнството.

     В крайна сметка в Ордена  влезли само могъщи владетели, както и най-близки васали, и доверени хора на Сигизмунд. По негова инициатива, на няколко пъти/ 1418 и 1430 г./ в него били приемани нови членове. Заслужава да отбележим, че бащата на загиналия край Варна млад полско-унгарски крал, стария Владислав II Ягело/ велик литовски княз, витебски княз, полски крал, родоначалник на династията на Ягелоните/ също е бил член на Ордена, както личи и от герба му, изобразяващ щит, обвит от дракон изригващ пламък. Отличителният знак на ордена, под формата на медальон/дракон, увит около опашката си, на гърба с изобразен кръст – според някои изследователи, всъщност стъпкващ полумесец, на фона на кръст, но според други, по-близо до истината - уроборос/ е продиктуван от традицията – драконът е символ на основателя на Новия Рим, император Константин, чиято майка Елена е и откривател на Кръста Господен!  Членове на Ордена, по време на „Дългия поход”  са Януш Хуняди, наследника на българския цар Иван Шишман, Фружин, Влад II Дракул/ синът му Влад III Цепеш  е известен също с произвището „Дракула”, което по-скоро на старорумънски  трябва да звучи като „Драгулеа т.е. „синът на дракона”.  Лотиката на събитията ни насочва към идеята, че член на Ордена е и Владислав III Варненчик, който фактически наследил император Сигизмунд не само като крал на Унгария, но и като водач на борбата срещу османската експанзия в Европа. Можем да се спрем на различни предположения, но  решаващата роля на Януш Хуняди в събитията подсказва, че той  най-вероятно е изълнявал и значима роля в Ордена. Но кой е бил магистър на „Ордена на дракона” след смъртта на император Сигизмунд в 1437 година? Почти всички автори допускат факта за постепенното разпадане на Ордена на Дракона, след смъртта на императора, но грешат. Орденът очевидно продължил да съществува. Тогава нека си зададем въпроса, каква е ролята на Ордена в събитията от 1444 и насетне?!

     Първо нека споменем, че е твърде вероятно Влад II Дракул да е бил избран за магистър на Ордена след смъртта на император Сигизмунд. Част от младостта на бъдещия влашки владетел преминала в двора на унгарския крал, с който Влад се намирал в близки отношения.  Влад влиза в Ордена през 1431 година и самото пу прозвище – Дракул/ Дракона/ подсказва ролята, която играел в него. Скоро след влизането в тайното общество на Дракона, крал Сигизмунд определил Влад за официален претендент за влашкия трон. След това на специална цереномия в Нюрнберг, Влад Дракул бил коронован за господар на Влашко. Фактическото заемане  на трона обаче се проточило, защото в битката за влашката корона се намесили не само османските турци, но и трансилванския воевода Януш Хуняди, който се очертал като безпощаден противник на Влад. И все пак, през 1444 г. Влад II изпратил в помощ на армията на Владислав и Хунияди, 4000 конници, начело със своя най-голям син Мирчо. Вторият интересен факт, който ни дава основание да считаме, че влашките воеводи, баща и син Влад II и Влад III не случайно носят прозвището Дракул/Дракона/ и Дракула/ синът на Дракона/ е сведението на румънската фолклористка Емили де Лажовска Жерар.В своята книга „Земята отвъд гората”/ 1888 г./, Емили Лажовска разказва за съществуването на „Школата на Соломон”, разположена в планините близо до град Херманщат в Трансилвания/ днешния град Сибиу в Румъния/. Създаден от германски заселници/ трансилвански саксонци/, през XIV -   XV  градът се превърнал във важен търговски и културен център. Известно е, че край този град, както и в районите на днешните румънски градове Брашов и Бистрица живеели секули/секеи/. Според Емили Жерар за школата се носели слухове, че е „дяволско училище”, а както е известно второто значение на прозвището Dracul на румънски е дявол! Съгласно сведенията на Жерар, в училището младият княз, бъдещият Влад III Дракула/синът на Дракона/ е изучавал тайните на природата, езика на животните, алхимия и всякакви магически заклинания. Надали обучението на младия приц е станало без знанието на баща му, който по всяка вероятност, като член, а може би и като магистър на Ордена е имал пряко касателство към съществуването на Школата на Соломон. Тези допълнителни сведения за обучението на Дракула в езотеричната Школа на Соломон и членството на баща му в Ордена, заедно с Януш Хуняди, ни позволяват да променим до известна степен гледната си точка за драматичните събития, разиграли се край Варна на 9 и 10 ноември 1444 година.

    От времето на Косовската битка до Паметната битка на народите край Варна преминават  55 години, но моралните стожери на кръстоносните войни, членове на Ордена на Дракона, остават все същите. Те могат да бъдат обобщени с едно изречение: самопожертвата в името на висш идеал, чийто първообраз е Иисус :”...защото не искам своята воля, а волята на онзи, който ме е изпратил”/ Йоан 5:30/.  Както вече споменахме, султан Мурад I е убит в резултат на самопожертвувателна акция, в която съгласно първоначалната версия участва малка група рицари. Няма да коментирам числото 12 и неговия очевиден паралел с дванадесетте ученици-апостоли на Иисус. Само ще вметна, че езотеричните традиции свързани с числото 12 са много по-стари от християнския мистицизъм. Легендата, че един рицар/Милош Обилич/ убива султана, се появява по-късно. Независимо от избора, коя версия на събития ще приемем, остава факта за осъществяването  на самопожертвувателна акция, която по принцип означава липсата на шансове за оцеляване на тези/този, които реализират/реализира деянието! Членове, а вероятно и ръководители от вътрешния кръг на Ордена на Дракона със съответното високо ниво на мотивация, участват и в „Дългия поход” от 1443-1444 година. Не е необходимо да се разпиляваме отново в подробностите съпътстващи хода на битката край Варна. Очевидно е, че в нея са участвали и рицари готови на саможертва в името на висши, християнски идеали. Този извод се налага, дори и при беглото сравнение на опита да се унишожат султаните, водачи на османските армии, в битките край Косово и Варна. Практически моделът е един и същ – фронтална атака на рицари, представляваща  по същество самопожертвователна акция, тъй като се осъществява срещу многоброен, добре въоръжен, подготвен и силен противник! В контекста на казаното дотук, дори и да приемем съществуването на Милош Обилич и легендата за неговия индивидуален подвиг, се налага да си припомним, че съгласно нея, той се промъква с хитрост в стана на султана, обявявайки че се предава! Може би точно по такъв начин се е опитал да постъпи и крал Владислав, който в миговете преди да бъде убит се опитал да призове султана, като извикал два пъти:  „ Господар Мурад, Господар Мурад”. Очевидно мизансцена на тези драматични събития бил подготвен от Януш Хунияди, като висш представител на Ордена на Дракона, но истинските му цели били далеч от християнските идеали!

      Известно е, че след като Дауд паша атакувал частите на Михай Силаги на помощ му се притекъл Януш Хуняди. Западните хронисти в по-голямата си част твърдят, че преди да се включи отново в сражението, трансилванският войвода предупредил краля да не се намесва. Османските хронисти са на друго мнение. Те лансират тезата, че именно Хуняди подтикнал краля да влезе в битката срещу самия султан. Вече анализирахме възможността Хуняди да е постъпил коварно с цел да отстрани младия крал и да разчисти пътя към властта в Унгария за себе си и за сина си. Подобни обвинения могат да се срещнат и в хрониките свързани с епохата, но все пак да не забравяме вероятността, Владислав III да е изпълнявал много важна, самопожертвувателна мисия, възложена му от Ордена на Дракона! Естествено, съвременните ни, прагматични умове трудно могат да приемат, че един крал със своите няколкостотин рицари, ще се хвърли в неравностойна битка срещу многохиляден корпус, охраняващ султана. В науката няма как да се калкулира упованието в силата на Господ, който след като е помогнал на дванадесетте рицари, а вероятно и на самия Милош Обилич, е можел да стори същото и в хода на битката край Варна. Вярата не подлежи на калкулация и затова обясненията свързани с младостта, неопитността, желанието за изява на краля звучат много по-достоверно в нашата меркантилна епоха. А имиджът на Хуняди, като борец против османската инвазия в Европа, очевидно не ни позволява да прозрем двуликата му роля в събитията, още повече, че опитният военачалник е виждал, че сражението вероятно ще бъде загубено и е решил да играе „ва банк”! Фактите доказват, че Хунияди е имал причини да се безпокои и в хода на самата битка, в която победата не била така близо, както се опитват да ни убедят и до днес редица автори. Както е известно, султанът също изживял своите страхове на бойното поле и искал да го напусне, но съгласно  общоприетото описание Мурад II бил задържан, благодарение на намесата на  Караджа бей. Султанът останал на мястото си, знамената продължили да се веят над командния пукт на Мурад, султанският тъпан продължил да бие и османските войници се окуражили и подновили битката. В такава ситуация, пред водача на похода, крал Владислав III Ягело, оставала само една възможност за спечелването на битката – повторението на фронталната атака на рицарите срещу султан Мурад I  на Косово поле.

        Гибелта на крал Владислав III и разгрома на кръстоносците  край Варна оказали влияние върху историята на цяла Европа. В частност, твърде вероятно е, реакцията на влашкия владетел Влад II Дракул спрямо Януш Хуняди да е била продиктувана именно от позицията му на магистър на Ордена на Дракона. Вече споменахме, че Хуняди бил осъден на смърт, заради своето коварство, и/или заради начина, по който тласнал младия крал към саможертва. В контекста на целия анализ, нека да припомним и вероломното отмъщение, което било подготвено и осъществено с активното съдействие на трансилванския воевода. През 1447 година влашките боляри, подтиквани от Хуняди, въстанали, заловили Влад II Дракона и го убили в блатата, а най-големият му син Мирча бил ослепен и погребан жив. Настъпило времето на Влад III Дракула и на края на Ордена на Дракона.

 




Гласувай:
4



1. syrmaepon - Интересна статия.
21.02.2018 10:43
Интересна статия.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: nboiadjiev
Категория: История
Прочетен: 93647
Постинги: 107
Коментари: 8
Гласове: 23
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031