Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
09.06 22:09 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 578 Под купола на цирка
Автор: forma Категория: Изкуство   
Прочетен: 255 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.08 13:25


ГРАДСКИ ЕСКИЗИ  N578
Под купола на цирка
/ още към ескиз 445

 

 image

Липсата на ум и въображение принуждава част от временните притежатели на властта над архитектурното творчество у нас, усилено да търсят, някой да им помогне и да им влее, по-точно да налее ум, да ги научи на това, което не знаят, и което, не биха могли, дори, да си въобразят или измислят!
И го търсят.
Търсят специалисти, от индустриално развитите страни, от Европейския съюз.

Преди внасяхме ум от изток, днес – от запад, но, не това е същественото.
Важно е, че продължаваме да внасяме най-скъпия човешки продукт, въображението, защото в главите на тези, то липсва! Няма, ни ум, ни разум, да не говорим за тоталния дефицит от елементарно въображение!
Не бих се осмелил да мисля за обикновеното притежание и за абстрактността на въображението, вградени в главите на градостроители, и политици! Търсенето не престава, но резултати няма!

1.
Спомням си посещението, в София, на главния архитект на Москва. Беше в края на седемдесетте. Срещата бе организирана в кабинета на тогавашния главен архитект. За професионално мнение, бяха представени две градоустройствени проектни разработки, предвидени за жилищни територии, в различни градски части – „зона Б5“ и експерименталният „Витоша“.
Реакцията на известния архитект бе категорична - „Не правете като нас, толкова високи сгради за обитаване, ние опитахме и разбрахме, че грешим. От опит разбрахме. Неподходящи са за вашия град - в обградено, отвсякъде, поле от планини! Не ви разбирам, защо искате да го похабите!?“
За съжаление, не бе послушан, не бе приета препоръката му, нищо, че градоустройственият пример бе руски. Ръководителят на проектантския екип отказа да послуша добронамерения съвет като на срещата прие, но, впоследствие реши, че е по-умен и можещ.
*
Пак по това време, световно известният архитект, от Щатите, Пол Рудолф най-искрено се учуди, а след това се и възмути, заради желанието на журито, което оглавяваше - Международната Академия да отличи, с голямата си награда, проект като Белите брези!
И той, и всички, разбраха за страстната роля, която играеше политиката в градското планиране!
Та, така - до днес! По-точно и днес.

2.
Различно титулувани колеги неуморно търсят и се гордеят, ако намерят някой, известен и не толкова известен творец, който се съгласява, без или за нисък хонорар, да дойде, и се опита да им покаже пътя, който трябва да следват в бъдеще, по отношение на планирането на София, защото, никой от тях, не знае, как да стане това! Очакват чудо! Очакват да им влее ум, знание и въображение, изведнъж, накуп.
Но, къде?! В главите им, нямаше място, всичко бе препълнено с ненужни знания, които не можеха да им помогнат. Нито на тях, нито на властта, която ги беше избрала, нито на града! За всеобщ срам! Но, те не чувстваха такъв, а се гордееха с откритието на поредния Месия!

А, никой от тези академици, професори, и титулувани специалисти, не се смяташе за достатъчно подготвен, за да предвиди, анализира и посочи това, от което градът и жителите му се нуждаят! Страхуват се, защото им липсва опита на руснака!
И продължават да търсят, да канят и да се гордеят с организационните си способности, изпускайки възможните други, за тяхно съжаление – български колеги. Харесвам поведението им, поне, е искрено!

3.
Своето очакват и гостите – хонорара си, за нищото, което чакаха домакините, от тях. Не познаваха условията и говореха пестеливо и умно, без да унищожават надеждите им. Но, всички се питаме - дали, някои от тях, знаят повече!

Вдигнете очи и погледнете нагоре! Вижте, ако можете, сами бъдещето си!
Това е най-приемливото решение, тъй като средата на социалистическия град, не е в състояние да възприеме, нищо чуждо,  заради специфичното си интелектуално изоставане и характерната си политическа, и административна структура на управление.

4.
За да сме сигурни във верността на написаното, свързано с проблемите на градоустройственото развитие и архитектурата на града, ще е разумно да погледнем, и към другите независими, по-точно самостойни изкуства, към творчеството, живеещо с нас, и развиващо се, около нас.
Не знам, какво виждате вие, но, аз виждам богатство от творби на качествени и стойностни поети и писатели, чувам знаковите творби на знаменити композитори, живея с изумителната скулптура на бележити майстори на скулптурата и живописта, на дизайна и плаката, гледам уникалните телевизионни програми, пред които бледнее творчеството на истинските им автори! И се питам, дали, не сънувам?
Защото ми липсват тия, на ерзац, на пишман творците!
И вие ли  виждате това, което виждат моите очи, което чуват моите уши, което усещат сетивата ми или не?
Но, защо, не ги чувате, не са ли ви нужни? Може би, не са ви необходими – си отговарям и се замислям, защо е така?

Разбирам – виждате, само плява, творчески богата архитектурна и всякаква друга, плява! А, аз - не съм в състояние да ви оборя!

5.
Затова, приемам да се търсят и канят умни, и разумни хора от света на творчеството, белким, и ние прихванем, нещо от богатството, което носят, винаги, със себе си, където и да отидат.
Приемам, но със срам, защото градът се нуждае от умни и разумни проектанти,  професионалисти, които да сътворят промените в него, от които се нуждае - за наше добро, а, не за тъпо и упорито присвояване, на случайни и общовалидни идеи, от някакви, чужди нему творци, дори, гении!

6.
Защо пиша за това?
Защото се взирам, но не виждам достойни! Виждам само имитатори или готови за това скверно “творчество“! За това, вероятно, всички са се юрнали да използват далаверата и чуждия ум. Очевидно нямат свой!
А можем, заедно да сътворим нужното!

7.
Преди десетина години, университетската катедра „Градоустройство“ беше поканила проектанти от Холандия, работили у нас, за български инвеститор. Какво беше изумлението ми, когато чух единият да казва, че ние нямаме градоустройствено проектиране и той е тук, за да ни научи!
Потърсих, за да сравня, проектираното от колегата, с това, което колегите, занимаващи се с градоустройственото проектиране и аз, бяхме творили във времето. Никога, не съм си позволявал да надценявам някого, нито себе си, но познавах работата и възможностите на колегите от различните институти, работещи в сферата на градското, и териториалното планиране, а тя бе на такова ниво, обем и обхват, каквато самонадеяният колега, едва ли, през този, и още няколкото си творчески живота, щеше да достигне, и работи!
Щях да се обадя, щях да си изляза, но имаше ли смисъл – нямаше да ме разбере, нито слушателите и студентите, да ми повярват. Нямаха информация, липсваха и достойни хора, които да ги запознаят - вярно с работата на други, но български колеги! А те мълчаха. Може би, са се срамували, че, самите, нямат нищо за показване или заради непознатата им скромност, но позволиха, на някакви, да ни обиждат, показвайки, несъществуващото си професионално превъзходство!

Поведението и на едните, и на другите, продължава да озадачава обществото, а то си позволява, дори, да се надсмива, въпреки, очевидната си добронамереност!
мп

 




Тагове:   София,


Гласувай:
0
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 99486
Постинги: 339
Коментари: 1
Гласове: 29
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31