Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.03.2017 18:50 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 346 Демокрация или властта на мутантите
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 971 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 16.07.2020 10:49


ГРАДСКИ ЕСКИЗИ  N 346
Демокрация или властта на мутантите                                  

„Нищо не е по-странно от лекотата, с която мнозинството се управлява от малцинството“ –  Дейвид Хюм / 1711 – 1776 /.        

image


Човек се бори и приспособява, за да живее и оцелява сред променящата се среда, стреми се да създава ред и условия, които да спазва, за да улесни живота си.
Променените, по естествен път, гени, извоюваната власт, житейските и материални придобивки, постигнати, дори, чрез присвояване или заграбване на чужда собственост, обикновено, остават за наследниците и родово най-близките.
Унаследяването на властта съществува от началото на формиране на човешките общества, а то е и естествената форма на управление, кристализирала при монархиите. Тотално унаследяване, съпътствано от расов, етнически и политически геноцид, има и при практическото осъществяване на идеологиите на национал-социализма и комунизма, но - по коренно различни причини.

За родина на демокрацията се смятат Древна Елада и Рим като определението на вида политическо управление - демокрация, също е от древногръцки произход, а република - от римски и означават  пряко управление на полиса или държавата. То се упражнява и контролира реално от народа. Означава народовластие, власт на мнозинството, която осъществява решенията му. Означава самоуправление.

Днес, разликата в мащабите на първите градове, по западните брегове на Мала Азия и съвременните мегаполиси, и държави, е очевидна! Съпоставката с древните Ефес, Милет или Приена, с 1-2 хилядното им население, е несъвместима с формите на управление на 4-5 милионна Атина или на 20 милионния Истанбул, а структурата и агората на всеки от тях - древните, обърнати към безбрежността на морето, не биха могли да приличат по нищо на съвременните градове и техните свободни площадни пространства!
Учудващо е - защо днес се уподобяват древните форми на управление, защо се мултиплицират техните цели, организация и механична употреба? Те също са несъпоставими, както живелите преди 2500 години хора, не си приличат с нас.
Налице е успяла и оживяла през вековете измама, дирижирана от манипулаторите на човешкото общество през хилядолетията, тъй като манипулатори продължават да съществуват и днес.
„Демокрацията е дисциплина на свободата!“ - смята архитектът Б. Нейнски.  
Коя демокрация, каква дисциплина, чия свобода? - питате вие, питам и аз като се стремя да погледна проблема, отвсякъде.

Разновидностите на съвременната опосредствена демокрация напълно противоречат на същността и характера на човешката природа, а „пряката“ парламентарна демокрация, недвусмислено, е рожба на обществото на  мутиралия човек.

Доказателство за това твърдение е, че в Англия и в няколко западноевропейски държави, където се е развила, съществува и паралелната власт на унаследяване, липсваща при другите демократични политически управления по света. Тя е следствие на живите и все още, съществуващи, предходни форми на династичното унаследяване и препредаване на веднъж завоюваната власт. Резултат е от допълнителната мутация и усъвършенстваната трансформация на отделните индивиди, както и на обществото като цяло.
И при монархичното, и при демократичното управление се отрича естественият подбор на водача, на търсенето и избора на най-умния, на даровития и силния, на решителния и красноречив, на достойния и великодушен! На моралния!
От многото - единствен! - казва Цицерон.

Характерна черта на демократичния политически модел е обричането на перманентно изоставане на човешките общества - оставяйки ги, понякога,  в подчинение на едноличното решение, на слаби или психично обременени овластени индивиди, или на решенията на представители на многопартийни политически системи - естествен сбор от непълноценни и рядко притежаващи положителните човешки качества партийни членове.

Безспорно, обществото се нуждае от водачи! То търси и постоянно ги намира, а след това и заменя, защото изискванията към тях са изключително високи, и жизнено важни! Целите, на човешкото развитие и съпътстващите го ограничения, винаги са се нуждаели от тези, които ще ги водят, за да могат чрез тях да се доближат максимално до жадуваните нива, да реализират пътя си към просперитета. Хилядолетният избор е създал изключително разнообразие от индивидуални постижения и знаменити обществени промени, а редиците от национални и световни лидери са впечатляващи - започвали от незнайния водач на рода и племето,  и стигнали до избора им, днес!

Човечеството, обаче, все така, трудно намира правилния път към своето оптимално управление. Многократно успява да избере и гениите, и маргиналите си, великаните и неоправдалите доверието му, за да влезе в съвремието, и отново, да търси фигурата на тирана или клоуна. Единството, от положителни човешки качества, е продукт на еволюцията на вида и не всеки го притежава, защото не се продава, и не се купува, а се създава, бавно, и невидимо, поколение, след поколение - само в подходяща умствена, и културна обществена среда, и е невъзможно да се притежава от човешки мутанти.

Но, като че ли, с времето - най-накрая, посредствените и приспособимите успяват да измислят нова форма на обществено управление - демокрацията! Успяват и да я развият в своя полза!

Разбира се, формата и възможностите са подсказани, и определени от гения на редица философи като моя интерес, безспорно, е насочен към бореца срещу монархията, Джон Лок / Locke / 1632-1704 /, който отрича вродените права и идеи, основавайки се на опита и разума, противопоставяйки се на либерализма на Томас Хобс / Hobbes / 1588-1679 / и неговите, твърде утилитарни, но подкрепящи деспотизма, идеи.

Независимо, привидно добрите си намерения - при своята реализация, парламентарната демокрация си остава коварен начин на управление на мнозинството от малцинство, с дълбоко измамна политическа същност и форма, събрала заедно хора, които не притежават и миниатюрни управленски възможности, но които се организират, за да присвоят властта и да я употребят за свои, лични или кастови интереси, под знамената на обединилите ги партии! Стремят се да управляват, разчитайки, че демократичната власт е най-естествената съвременна форма на обществена безотговорност, на ненаказуемо присвояване на всичко възможно, при липсата, както на действащи контролни и правозащитни обществени органи, и институции, така, и на градивна обществена енергия!
Поне, у нас! Знаете това, нали?!

Необходимо е чрез закони да се забранят всички, без изключение, политически партии, защото в режим на демокрация партиите разделят и противопоставят човешките общества!
Тези сдружения и формации, обикновено, нямат общочовешки, а кастови икономически цели и са структурирани като производствени предприятия, които трупат богатство, единствено, за събралите се.

Това разделение се засилва и от постоянното обществено състояние на апатичност, небрежност, и манипулация, които не позволяват да се обръща внимание на процесите на разединение и които, столетия вече, откъсват обществото от пряката доминация на властта на разумното! Дори, заради естественото му израждане!

Демокрацията е политическата форма на управление на обединената посредственост!
Тя спира и ограничава, деформира и разрушава човешкия прогрес и енергия, и заради нея, той е, все още, в това незаслужено общо състояние, въпреки технологичния си напредък.
Парламентарната демокрация е политическа нива, с благодатна почва, за развитие на корупцията, на мафията и олигархията! Тя храни и себе си, и партиите, овладели властта.
Заради това – борбата е безапелационна, а всички средства позволени.

В режим на политическа диктатура – интересите са, подчертано концентрирани и напълно ограничени в обхвата на интересите й.
Така, при тези, различни по своята същност, политически форми на управление, мнозинството продължава да не обръща необходимото внимание, очевидно, няма и сили, независимо от опитите му за извоюване на граждански права, и … постепенно изпада в илюзорност или пропада в условията на революция.

Демокрацията е обикновено упражняване на власт, присвоено от мутанти, от хора без съзидателни качества и сигурно не е най-добрия обществено-политически инструмент за управление, както разни рептили ни убеждават, защитавайки нечистоплътните си политически амбиции и интереси.
Тя олицетворява аксиомата, че сборът от нищо, остава константна величина и непоправимо нищо, при която  - „Единствено, посредствеността може да бъде винаги на ниво!“ – както споделя  сънародникът и съвременник на Чърчил, Макс Биърбом  / 1872 -1956 /.

Демократичната форма на управление на политическите партии е пречка за прогреса на човечеството!

Тоталното унаследяване на властта - династично или политическо е, също така неясно, защото рядко притежава положителните качества на еволюционно натрупаните човешки възможности като, в повечето случаи, злонамерено крие недостатъците си. Понякога носи,  само, усъвършенстваната сетивност на низшите животински видове.
Липсата на качества значително намалява шансовете за общовалиден човешки обществен просперитет, нищо, че сетивата на приспособимостта улесняват достъпа до власт. Но и той е до време, тъй като човекът и обществото, в което съществува, имат в различна степен развита, стряскаща понякога, възможност - да анализират и да сравняват като сравнението изисква непрекъснати промени, нови търсения или … сляпо подчинение на чужди влияния, защитаващи религиозни, политически и икономически интереси!
Преди столетие и нещо, демократично избраният български парламент решава да си намери владетел, за да го управляват и наследниците му. Изборът се оказва, в крайна сметка, неправилен. Погрешно избраният път на обществено развитие причинява  поляризирани политически отношения, продължително икономическо и стопанско лутане на народа, и прекалено силно чуждо влияние, а следствие на тях и на управлението му - от една към друга крайност, цяло столетие като не успява да намери и до днес, оптималното си състояние! И вегетира!
Надявал съм се, че, все някога, откъсналият се от голямата река на развитие на човешкия род - поток на нашия народ, затлачил водите си в блатата на безперспективността на робството и зависимостта, отново да се слее с нея! Отново, за разлика от почти всички, отклонили се и изчезнали, завинаги, негови връстници.  Човешките и политическите метаморфози украсяват букета на властта над народа, с безброй красиви, ухаещи приятно цветя, но повече са грозните и силно смърдящи бурени, замаяни от отровната й сила.

Каква е и къде е истината – историята, не иска да ни научи.
А, дали, не е по-правилно, мнозинството да се ръководи от малцинството?
Хората се различават, един от друг, народите – също. Защо, ограничените и малограмотните, бавноразвиващите се, не се наложат по естествен път над умните и творците, без помощта, на каквато и да е чужда подкрепа? Куриозът е, че са непълноценни, а стремежът им да управляват можещите е силен, дори, болезнено откровен.
Можеш ли да пееш чисто, красиво, можеш ли да рисуваш, мислиш ли абстрактно, редиш ли умно думите си така, че да те разбират всички? Ако, не можеш – не си за тези висши човешки професии и е редно да търсиш препитанието си другаде.
Можеш ли да анализираш и ръководиш другите, удава ли ти се да ги подкрепяш духовно и морално, умееш ли да работиш за благото им, безкористно дори – впрегни усилията си, заедно с тия на останалите, за да постигате успехи!
Иначе, ако не можеш да мислиш трезво, нито разумно – стани политик!


1. Днес, властта у нас се избира, не само, по възможностите й да опази „демократично направения избор и многопартийното статукво“, а и оптимално да овладее, и усвои,  
отпуснатите средства - крайно необходими, за приобщаването ни към по-добре устроения и напреднал технически, и технологично свят, но, не и за да упражнява икономическо, и политическо управление, защитаващо националните интереси, при видимо различните скорости на развитие и живот! Очевидна е необразоваността й, болезнено видима е и липсата на творческо мислене, и действия, в полза на обществото!

За жалост, денят на народа не започва с разговор за културата му, а процесите на мутиране успешно продължават да ни водят в посоката на нежеланото отклонение и непрекъснато изоставане. Властта се стреми да управлява, според нейните, още непроверени емпирично правила и в незнанието си, спазва традициите, употребявайки „тричането“ като основен икономически, и политически инструмент, умишлено изоставяйки ни в измамната среда на преситеното дребнотемие, успешно прокарвано от манипулиращите медии. У нас, техните форми, а и взаимоотношенията им са естествено жизнени, защото народа и медиите живеят с дребнавостта, и близкия хоризонт на вторите. За властта - българите е добре да се занимават с дребни теми и хаоса, с глада, и оживяването си, а не с демократичното им управление.
„Видял явлението, но не видял причината!“ – говори и латинска сентенция, валидна и днес /
Rem viderunt, causam non viderunt /.
Продължават и „търсенията“ за откриване на още по-изчистени и оптимални форми за „демократично“ управление на обществото, появяват се и „нови“ пророци, които безсрамно развяват „своите“ прастари идеи.
Всичко се променя, а като че ли, вечни остават - липсата на единство, между нас, неумиращата ни хитрост и зле прикрита глупост, робското овчедушие, ламтежа за повече богатства и слава - като неизбежния край на живите!  Продължават и състезанията, измислени отдавна, за да се побеждаваме едни-други, измислят се и нови, а колелото на политическата измама не престава да се върти!

2.  Градът прилича на човека и освен, че му е „одрал кожата“, погълнал е и духа му! Неговото демократично управление, също е абстрактна илюзия, поддържана до нивата на посредственото й изпълнение и в дребнавостта на детайла, подчинени на икономическите цели и интереси, на превзелите го „политически“ партии!
Измамата, прераждаща се с всяко мнозинство, осигурява управлението му, но нанася на града и обществото непоправими щети с неграмотността си, с ниската си обща и професионална култура, с вълчия си апетит, съпроводени от безотговорност и безнаказаност, от липсата на справедливост и развитие!
Демократичната форма на управление на града и изпълнителите й – политическите партии, са пречка за хармоничното му развитие, и …

Така, естествено, забавени в развитието си, от неестественото  управление – от безсмъртната река на живота се откъсват, едно след друго,
поточетата и рекичките на следващите смъртни,
и потичат бавно към застоялото, и края си!

Не трябва ли - тия, да носят срама на челото,
тия, които ни докараха до унизителното дъно на средата и средствата за живот, заради които младите бягат като от прокажени, а омерзени възрастни - връщат, постигнатите си позиции и отличия, завоювани с ум и работа?
Дали, някой от демократично избраните предполага, че ни боли от обобщаващото незачитане и пренебрежение на другите към нас като народ, и държава, следствие от тяхното безхаберие, некомпетентност, и слабоумие? Дали, могат да преценят, че не стават за работата, с която са се захванали? Няма ли, кой да им каже?
Ще бъда, отново, прям. Крайно време е  -  да се  разкарат!

3. Обществото трудно ще намери оптималния път, но трудно ще преживеят дълго и … съществуващите политически, и икономически форми на управление. И те, подобно на предишните, от отминалите икономически епохи, и общочовешки отношения, постепенно ще изчезнат, но, никога напълно. При управлението на обществото, обикновено настъпва трагедия, когато между неговия капацитет и поведението на  управляващите го, настъпи дисхармония.
За това - 
трябва да се създаде активно гражданско общество!
То трябва да се обедини и сплоти, около нови цели, в името на опазването ни като народ, да се  приобщи към общочовешкото развитие, да открие просперитета си, а не да отпадаме безславно! Обединението ще се формира, заедно, с извоюване на правата, сами да избираме и контролираме тези, които ни управляват!
Отговорните трябва да ни пазят, компетентните да ни ръководят, подготвените – да ни лекуват, знаещите да ни учат, моралните – да ни съдят, без участието на партии, чието съществуване въплъщава, инкарнира общото ни едновековно изоставане.

Обществото трябва да премахне партиите,
трябва да изгони безотговорните, некомпетентните, неподготвените, незнаещите,
да изгони корумпираните и  неморалните,
да се освободи от посредствените,
да разкара мързеливите и крадливите,
нищо,че освен тях - други, просто няма и
да даде път на мислещите, и работливите!
Трябва да се преструктурира, трябва да промени модела на управлението си, използвайки оптимално потенциала на всички!
Наложително е да се създаде справедлива и коректна форма на обществено управление, която да отговаря на общите цели и интереси!
Безспорно е необходим ред, за да просперира и народ, и държава!

мп / 25.02 – 25.03.2017 г.

      

 

 




Гласувай:
1


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 1380640
Постинги: 1696
Коментари: 16
Гласове: 472
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031