ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 348
Градът, хората, времето и пространството

НЕ свързани мисли 11

Когато се говори за расизъм - етнически и икономически, винаги трябва да се коментира и политическият му вид, силно изразен, преди и през 20 век.

За мен – расизмът, през времето на своето съвременно съществуване, е основно политически, украсен с етнически, религиозни и икономически дрънкулки като носители са били, и ще бъдат – етносите, както и всички, политически подчинени, общности. Те са истинските потърпевшите.
От началото и, особено, преди и след втората половина на миналия век, политическият расизъм диктува живота на човечеството. Може би, затова се случват тези невероятни военни сблъсъци, от чието влияние светът, все още, не може да се отърве.  
При днешното клониране, всички „изми“ постепенно ще отпаднат, поради уеднаквяване  съдържанието на чипа, но, няма да изчезнат. Ще намерят приют, вероятно, в главите на висшестоящи от цивилните и религиозни власти, необходими им - за  манипулация, както и за нуждите на международните отношения, защото борбата за надмощие е вечна..

Aрхитектурата е единственото жизнено и динамично произведение на човешко творчество. Никое друго изкуство не препредава, така последователно и точно, възможностите и паметта на миналото. Тя носи силата, духа и същността на човека, който я е създал. И не е „застинала музика“, както ни се втълпява, а копие на живота, променящо се с неговият ритъм, с дейността и творчеството на човека. Тя е неговата динамична  реалност.
Градът, дори, е изнервящо променлив, но, пък е и напълно реален духовен продукт, влияещ се от действията, дори само, на един-единствен свой жител. Във всеки миг средата и нещата се променят, настъпват промени – подобни, единствено на тези в Космоса, раждащи се едновременно - и видими, и невидими ...
Големият град е специална работа и не бих могъл да живея без него.
Всеки, носи своята мелодия – пълна с лицата и гласовете на различните хора, на животните, пълна с миризмите и звуците, с океани от чувства и емоции, с казани и неизказани думи, препълнена от умора и отчаяние, от радост и любов, от детски смях и плач, с мълчание и мъст, с пари и жажда към тях, с неизпълними мечти и желания, с натрупано уважение и с много отчайваща смелост и упоритост, за да оживееш в него, приспособен към него!
Градът е мястото на живот на човешкия прогрес и безкрайното творчество, на неговата ежедневна забързаност, подобно на запъхтяна, гръмотевична буря, превърнал се в жилав, но и нерядко помнен сън, в променящ се, уникален живот. Тук, едновременно, живеят и животa, и смъртта, и техните нюанси, той е мястото, в което се ражда живота и, от което  -  си отива.

Градът на бъдещето, ще губи непрекъснато суверенитета си, заради липсата на три фактора:

      -     подходяща земя, защото няма, от къде да си я осигури,

      -    евтина енергия, защото нуждата от нея, непрекъснато ще се увеличава, и

      -    иновативни технологии, които да осигуряват глада му, за още и още, каквато и да е “храна” от жива и нежива материя .. храна от хора и сгради, от пръст и вода. Архитектурата е искрен символизъм. Трудно се постига, но където се получи, успехът е сигурен.
Нежива ли е с тази си промяна? Застинала ли е?  Не! Тя е различна от вчера, а утре – отново „тръгва“, нанякъде, с новородения живот. Дойде ли смъртта – спира за миг, оглежда се и с новите хора поема, отново, по своя път. Определено, съществува красота в тази промяна!

Не ме интересува мнението на неграмотния за това, дали, архитектурата е изкуство или не! Той не би могъл да я разбира с разума си, а я чувства - със сетивата си. Крайно необходимо е да се създаде отделен раздел в ЗАПСП - за авторските права на архитектите, за да се защитават от законите в държавата!
Крайно време е да се премахнат малоумните вмешателства към чл. 3(1), (6 и 8), както и останалите, за които писах, преди време, защото ни излагат като интелигентни творци и принизяват абстрактна материя, с която боравим! 
Ако не сторят това – ще оповестя имената им, за да им се смеят всички! Трябва  да прочетат и текста на чл.2. За кой ли път и сега ще предложа - необходимо е да се създаде отделен раздел „Архитектурно творчество“ в Закона за авторските и сродните им права – ЗАПСП!
В архитектурното проектиране има творческа работа и изисквания, които не съществуват в другите творчески професии, поради естеството на обхвата му – да се занимава с глобалните  обществени проблеми, а не с молекулярното ниво на организмите и средата.
Напоследък се навъдиха разни некоректни и „разбиращи“ от материята на авторските права, с която се занимавам, повече от 25 години, без да си позволя, нито веднъж, да споделя, че я разбирам.
Повече от сигурно е, че я разбирам по-добре и по-задълбочено от авторите на малоумните промени, от говорещите и пишещи за нея, намесили се и обезобразили правата на творящата ни, но апатична колегия, заради чужди интереси!
мп  / 2007 – 2017 г.