НЕ свързани мисли 17  

  
 Алберт Айнщайн / худ. Борис Георгиев ди Варна / 30-те години на 20 век 

„От изкуствения интелект, по-опасна е естествената глупост!“ -  твърди Алберт Айнщайн.
На естествената глупост й липсват, освен знания, творческо въображение и идеи, липсва й и опит, тъй като не е имала възможност да се поучи от натрупали преди нея знания, нито желание. Тя знае всичко. Смята, че ги получава с работата, която реализира, без да знае и да може да прецени, че свършеното от нея е без стойност.
Остава й  –  да краде и заимства от чуждия разум, но и за това не й стига ум.

В подбора на кадри от 89-та насам няма нито един случаен човек, нито във висшата, нито в нисшата власт! Всички, без изключение, бяха и до един са продукт на службите. Те организираха и реализираха измамния хаос, и престъпността, кражбите и бедността на народа, всичко! Дори нещата, за които не сме чували, нито виждали! Така, лека полека, за кратко пропаднахме в 4-то състояние на материята – плазменото, доказвайки, че бъдещето, наистина, не принадлежи на всички.

Процесите в обществото влияят, изключително силно на архитектурното творчество и особено на градоустройството му, но има моменти, когато промените са бавни и незначителни, дори фалшиви, имитиращи и от това си пати, и продукцията на архитектите. Лошото е, че фалшивите промени израстват във фалшиви сгради, а пътя на града се отклонява и потича отделно от реката на развитие на останалия свят, понякога се затлачва, а в повечето случай спира да тече и изветрява, все едно, че не са съществували!
Държавата, най-сетне замря!
Всичките й органи се съпротивляваха, но Природата се наложи над човешкия разум. Като се вгледа човек – вижда, обаче, че към него упорито се стремяха всички, управлявали през последния четвърт век и …  най-накрая успяха!
Очевидна остава, само политическата и човешката им двойственост.

Колкото и случайни да изглеждат нещата от живота на града – те, като че ли, са предопределени. Вижте центъра на София и кварталите, западно от бул. Мария Луиза! Вижте, липсващата и за непредубеденото око, връзка между южната и северната половини на града.
Или липсата на зелени клинове, свързващи Витоша с градските паркове – мечта на поколения архитекти.
Или неинтелигентно разкритата, консервирана и грозно експонирана, археология!
Или изтичащата в небитието, прекрасна с качествата си, минерална вода!
Или отровният поток коли, пресичащи сърцето му!
Или т.н. Южна дъга, отсякла, завинаги, връзката между града и Планината!

O, sancta simplicitas!  О, свещена простота! - Ян Хус  / 1369-1415 г./
Наистина, има много тъпота по света!
Особено много, в този град!

Пътувах с такси, а шофьорът сподели чудесна идея - за оптимизиране на уличното движение. Разбира се, без паркираните автомобили. Рационална, лесна и евтина. Дава предимство на обществения транспорт и гарантира сигурността на гражданите, а осигурява и безконфликтно движение по определени булеварди.

Архитектурата и музиката са изкуствата, които дават изключителна свобода на творческата мисъл и въображението на всеки човек, не само на професионалиста.

„Ръцете на управниците са неизличима болест!“ … и
„Разумът се проявява в словото, както огнивото дава огън - само, когато се срещне с кремъка.“ –  от Ал Джахиз / 775 – 868 г. /, „Книга за скъперниците“ / прев. В. Райжекова.

Разсъждавам за живота и виждам, че основно задължение на човешкото тяло, а и на града е  -  да съхранят за по-дълго живота на духа ни!
мп / събрани през януари 2017 г.