Изключителна красота, нали?

Удивителна!

Преди години имах, подобен, красив расов екземпляр. Донесоха ми го бебе от чужбина. Беше шампион на държавата в породата доберман, тогава, когато създавахме клубовете и състезанията по кинология.

Говорих си с него като с човек, ежедневно, над десетилетие. Наследството му се увеличи, с годините, до няколко десетки момиченца и момченца, красиви като него.

Все още, го помнят в квартала. Наскоро, в парка ме спря непозната жена, за да попита, къде е, жив ли е?

Двайсет години по-късно!

Умря на рождения си ден.

Беше по-умен, по-красив и благороден от голяма част от двукраките, живеещи на тази територия! Понякога и Природата се самозабравя с даването си, въпреки, че е несправедливо, заради хората!

Вероятно, в него се беше вселил духът на човек с редки качества!

Някои от вас, може и да го помнят, защото беше рядко красиво и добро същество.

Ако, си вземете кученце – изберете тази порода.

Тя е с ненадминати качества.

Михаил Петков