Панелни сгради,

панелни жилища,

панелни хора,

живот в панелка и панелен кръгозор!

Панелен град с общество от панелисти!

Унизен град в панелна държава!

Панелни отношения! Евтини, нетрайни, временни и изкривени.

Живеем в урбанизирана панелна територия, неподходяща за живот на нормални хора, сред имитация на град - без улици и дюкяни,
в нечистоплътна имитация на утвърдената от хилядолетия градска среда.
Обитаваме, заедно недействителен и отчужден град, характерен с принудително заселените в него!

Това е живот в панелен лагер, подобен на циганско гето!

Чакайте, да не би да го смятате за нещо друго или си въобразявате, че е земен рай, както ви манипулираха по времето на тоталитаризма? На всичкото отгоре, е пълен с имитации на граждани, докарани насила и с глад, заради липсата на препитание в селата, от които идват, за да станат такива!
Нямате ли чувството за унищожени поколения, за безцелно прахосан човешки капитал, за убит поминък, с който са се препитавали поколенията, преди тях? 
Не можете да видите и почувствате времето на умишлено създадената липса на работа, на ограбената и колективно запусната земя, собственост от столетие, поне, на предците им - на обработвалите я хилядолетия селяни!

Милиони бяха отскубнати от нея, като че ли, завинаги, без нищо.
Бяха принудени и стимулирани да се заселят в непознатия град, сред чужди и малко познати! Намериха работа, във фабриките и заводите на всички тия, свързани с пъпната си връв като с верига за земята! Унищожено бе земеделието и животновъдството в тази благословена, и богата земя, отучени бяха поколения, свикнали от деца с работата на полето,
но беше създадено поколение работници като всеки от тях - там, в града, започваше отначало да учи занаят и професия.

Ръководеха ги, също първо-проходци - без знания, без образование и без опит, но домогнали се и спипали с чужда помощ кокала на властта! Използваха, използват и днес, само своя ум и разум, защото нямат вяра на други!
Краят на операцията бе предизвестен, още при започването й! Независимо, че окрадоха всичко, което ставаше за крадене - преживяха с него кратко, твърде кратко! Направиха това, което и поробителите ни преди, не си бяха позволили – убиха надеждите на собствения си народ за културен прогрес! 

Не трябва да сравняваме изживяното, с днешното.
Подобна е, само кражбата.
Всичко друго, е различно.
И вие, и ние, и те, и света!
Еднаква остава, но само привидно, ожесточеността при кражбата на средства и земя, на  всичко от душите на отрудените, от бъдещето им! Това се случва и днес, а икономическото състоянието на производителните сили, и производствените отношения показва, за съжаление – само циклично повторение!

Какво щеше да стане с града, какво щеше да му се случи –  не бихте могли да знаете, а и няма, кой да ви каже.
Не бихте могли, дори, да си го представите!
Градът последва пътя на преселените, загуби своята специфика и интимитет, загуби паметта и начина си на изразяване, защото му отрязаха главата като първо му свалиха  скалпа!
Опустошиха и душата му!
Човекът и градът загубиха своята божественост, а земята  - стопаните си!

Беше създадена имитация на град, препълнен от плахи нови граждани, които не познаваха градския бит, всички – боси и гладни! От тях малко бяха наглеците - недоучени и неграмотни, които доминираха в града.
А, селото опустя!
Роди се нов град, пълен и принудително населен с хора, живели от поколения на село, които не го чувстваха като рождено място, защото и не беше, не го познаваха и не искаха да го опознаят. Беше им чужд, чужд и остана, поне за родителите. Попаднаха в несвойствената среда, натрапени и осиротели, ограбени, но - всички упорито защитаваха идентичността си, тази на майките и бащите си, на дядовците и отрудените си баби, принудени да обичат това, над което се бяха присмивали и с което се бяха шегували, преди.
Преродиха се отново - от селяни, откъснати от земята и нейните закони - в граждани, превърнаха се насила в граждани от объркани селяни станаха граждани за миг!

Това са били наши сънародници, а не чужди - живели, преди десетилетия, а не преди столетия!
Ще кажете, че тогава е трябвало да се мисли и ще се съглася с твърдението.  Трябвало е да се мисли!
Но, кой да мисли и с какво?!
Наложилите изпълнението на това абсурдно дело са били прости и неграмотни, по-бедни, по-гладни, и по-нещастни, дори, от насила оскотелите хора, уж хора! 

Може ли, незнаещият да управлява, може ли, да ръководи и да мисли за бъдещето, с разсъдъка на мъдрец! Та, нали, той не познава друго, освен своя бит?
За това и го налага на всички – безапелационно и тотално, без да познава кръгозора, дори, на умните от родното си място.
Тъпите, ограничените и незнаещите се превръщат в буревестници, които показват и определят живота на останалите, повечето от които - по-умни, по-образовани и по-работливи, прозорливи и добронамерени техни съотечественици. Като обикновени изпълнители не са търсили помощ и ум, защото са смятали, че имат, не са търсили примери, защото други са вземали решенията, вместо тях, други са изковали законите! Представяте ли си?!

Има и такива, имало е и ще има, но те са спъвали и ще спъват нормалното развитие на човешкото общество, отстранявайки всеки, който е над тях, сдружавайки се със съмнението и глупостта!
Виждате ли днес, нещо подобно или по-различно?
Не!
И аз съм като вас - нищо не виждам! Ослепях, оглушах, онемях!
И аз.

А, дали знаете, някой, някога, някъде  -  да е мислил за бъдещето на панелните хора, на панелните сгради и панелния град?
Едва ли, щях да знам. Нито съм чувал, нито знам и затова ще споделя своите мисли в следващите ескизи.
мп