Постинг
03.05.2017 09:47 -
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 380 ОЩЕ за успешното планиране на идиотски решения 2
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 719 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2023 21:29
Прочетен: 719 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 02.02.2023 21:29
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 380
Още за успешното планиране на идиотски решения 2
Градът рязко се промени и се превърна в град от селски тип, трудно заживя със старата си планова структура, оформила се постепенно през столетията живот.
Но се нагаждаше към интересите и изискванията на сменящите се поколения негови жители. Чакаше ги да се родят, а след години ги изпращаше, при свършване на земния им път. Всякакви хора. Всички с мечти и желания за неговата промяна, които те успяха да реализират или не, в зависимост от възможностите си, а и от силите, които влагаха, за да се нагодят към живота и към града.
Новодошлите изтласкаха коренните жители от сцената и поради приоритета на политическите условия – успяха да го променят!
Представяте ли си – тези, които бяха живели в града по-малко от две-три десетилетия, го прекроиха и той заприлича на родните им места!
Промяната бе кардинална!
Изчисти наследената градска култура, унищожи ценната архитектура, промени плановата структура на града, а промяната създаде нов, напълно нов, пространствен образ!
Създаде нов град!
Той заприлича на тях, измени характера си, промени физиономията и живота си! Придоби формите на живот на отскоро живеещите в него нови граждани. Те не бяха станали, все още, граждани, в смисъла и съдържанието на определението градски жители, тъй като живееха в него, но със селските си правила и норми!
Както обикновено става, градът и хората, които живеят в него, и с него – си заприличаха. Каквито бяха жителите, такъв стана и той!
С годините, обаче, разбраха, че са сбъркали! Но, не можеха да живеят по друг начин!
В първите години трябваше да избират - или те да се променят, или града, който отскоро бяха окупирали. По-слабото и компромисно решение беше – градът да бъде скроен по тяхното, все още, несъразмерно градско присъствие, а не те да се променят, приемайки законите на градския бит, на отношенията между жителите му, на храната, на облеклото и поведението в обществото! Решението бе наложено, а след това се пристъпи към градоустройствената и архитектурна хирургична операция.
Намериха се и хирурзи с малко познания, но услужливи към властта, без да помислят, че тя е временна, а градът – вечен!
С общи усилия градът заприлича на жителите си, защото промяната бе важна за всички.
Защо ли?
Защото години след операцията незнаещите и малограмотните разбраха, че са му отрязали главата, без видима причина. Разбраха това, твърде късно, след като отдавна му бяха взели и скалпа! Изтрити от лицето му бяха цели квартали и ансамбли с упадъчна в техните очи архитектура, променена бе транспортната му инфраструктура, затваряха се улици, други изникваха безцелно, пренебрегна се нуждата от паркиране и гариране, изоставени бяха довеждащите и отвеждащите инфраструктурни мрежи и системи, загърби се в по-големия град пешеходното обслужване и пешеходния достъп, изчезнаха връзките с природата, забравено беше археологичното наследство и какво ли, още не – довели до шизофренното и хемиметаболното му функционално, и планово объркване!
Като сравним реализираните идиотски решения, които промениха и осакатиха града, ще преценим, че са осъществени в рамките на две десетилетия, а днес – обществото и административното му управление, вегетират в танталови мъки, цели три - без да могат да осъществят решителна цивилизационна крачка към по-добро!
Имитацията уби града!
Превърна го в неистински, защото населението от селата се превърна в неговата представителна извадка. Когато днес, години след настъпилите промени всички новодошли разбраха, че правилното поведение е да се пази града, с неговите порядки, история и изисквания, за да изглежда, толкова интелигентен и значим, колкото ни се иска, за да го сравняваме със световните образци, с гордост и самочувствие, но вече, беше късно!
Като че ли, за да поумнее обществото му се изисква време, поне столетие!
Колкото и да се стремим да го управляваме по общоприетите градски стандарти, колкото и да се стремим да променяме, наложилия се начин на живот, ще установим, че усърдието ни трудно ще бъде възнаградено, защото градът е придобил, възможностите и характера на придошлите, че се е нагодил, според изискванията на по-силните си и упорити жители!
А, какво стана с изметеното в небитието богатство, кой ще го върне и как?
Отговорът е – никак!
Загубата ще се инкасира от цялото общество, въпреки, че вината трябва да се носи персонално от партийните представители на неподготвената архитектурна гилдия, услужливо поставила се в услуга на некомпетентната, по принцип, власт.
мп
Още за успешното планиране на идиотски решения 2
Градът рязко се промени и се превърна в град от селски тип, трудно заживя със старата си планова структура, оформила се постепенно през столетията живот.
Но се нагаждаше към интересите и изискванията на сменящите се поколения негови жители. Чакаше ги да се родят, а след години ги изпращаше, при свършване на земния им път. Всякакви хора. Всички с мечти и желания за неговата промяна, които те успяха да реализират или не, в зависимост от възможностите си, а и от силите, които влагаха, за да се нагодят към живота и към града.
Новодошлите изтласкаха коренните жители от сцената и поради приоритета на политическите условия – успяха да го променят!
Представяте ли си – тези, които бяха живели в града по-малко от две-три десетилетия, го прекроиха и той заприлича на родните им места!
Промяната бе кардинална!
Изчисти наследената градска култура, унищожи ценната архитектура, промени плановата структура на града, а промяната създаде нов, напълно нов, пространствен образ!
Създаде нов град!
Той заприлича на тях, измени характера си, промени физиономията и живота си! Придоби формите на живот на отскоро живеещите в него нови граждани. Те не бяха станали, все още, граждани, в смисъла и съдържанието на определението градски жители, тъй като живееха в него, но със селските си правила и норми!
Както обикновено става, градът и хората, които живеят в него, и с него – си заприличаха. Каквито бяха жителите, такъв стана и той!
С годините, обаче, разбраха, че са сбъркали! Но, не можеха да живеят по друг начин!
В първите години трябваше да избират - или те да се променят, или града, който отскоро бяха окупирали. По-слабото и компромисно решение беше – градът да бъде скроен по тяхното, все още, несъразмерно градско присъствие, а не те да се променят, приемайки законите на градския бит, на отношенията между жителите му, на храната, на облеклото и поведението в обществото! Решението бе наложено, а след това се пристъпи към градоустройствената и архитектурна хирургична операция.
Намериха се и хирурзи с малко познания, но услужливи към властта, без да помислят, че тя е временна, а градът – вечен!
С общи усилия градът заприлича на жителите си, защото промяната бе важна за всички.
Защо ли?
Защото години след операцията незнаещите и малограмотните разбраха, че са му отрязали главата, без видима причина. Разбраха това, твърде късно, след като отдавна му бяха взели и скалпа! Изтрити от лицето му бяха цели квартали и ансамбли с упадъчна в техните очи архитектура, променена бе транспортната му инфраструктура, затваряха се улици, други изникваха безцелно, пренебрегна се нуждата от паркиране и гариране, изоставени бяха довеждащите и отвеждащите инфраструктурни мрежи и системи, загърби се в по-големия град пешеходното обслужване и пешеходния достъп, изчезнаха връзките с природата, забравено беше археологичното наследство и какво ли, още не – довели до шизофренното и хемиметаболното му функционално, и планово объркване!
Като сравним реализираните идиотски решения, които промениха и осакатиха града, ще преценим, че са осъществени в рамките на две десетилетия, а днес – обществото и административното му управление, вегетират в танталови мъки, цели три - без да могат да осъществят решителна цивилизационна крачка към по-добро!
Имитацията уби града!
Превърна го в неистински, защото населението от селата се превърна в неговата представителна извадка. Когато днес, години след настъпилите промени всички новодошли разбраха, че правилното поведение е да се пази града, с неговите порядки, история и изисквания, за да изглежда, толкова интелигентен и значим, колкото ни се иска, за да го сравняваме със световните образци, с гордост и самочувствие, но вече, беше късно!
Като че ли, за да поумнее обществото му се изисква време, поне столетие!
Колкото и да се стремим да го управляваме по общоприетите градски стандарти, колкото и да се стремим да променяме, наложилия се начин на живот, ще установим, че усърдието ни трудно ще бъде възнаградено, защото градът е придобил, възможностите и характера на придошлите, че се е нагодил, според изискванията на по-силните си и упорити жители!
А, какво стана с изметеното в небитието богатство, кой ще го върне и как?
Отговорът е – никак!
Загубата ще се инкасира от цялото общество, въпреки, че вината трябва да се носи персонално от партийните представители на неподготвената архитектурна гилдия, услужливо поставила се в услуга на некомпетентната, по принцип, власт.
мп
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
