Постинг
04.05.2017 08:43 -
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 381 ОЩЕ за успешното планиране на идиотски решения 3
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 707 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.02.2023 21:38
Прочетен: 707 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 02.02.2023 21:38
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 381
Още за успешното планиране на идиотски решения 3
Днес, трудно се виждат промените в града, заради посредствеността, която ги „краси“. Може ли, да започнем отначало да го градим така, че да помогнем на жителите му да приемат градските условия на живот, а и на него, за да придобие, полагащото му се самочувствие и да не оставяме пришълците да го преобразяват, според своите неумиращи инстинкти.
Хората и града са обречени от резултатите на идиотските решения от миналото, които в синхрон с имитацията, родиха функционалното и пространственото му пропадане. Родиха и градската корупция, използвана и днес активно от техническата градска администрация. И не само.
Градът, също трябва да ни помогне.
Кой град ли?
Вашият и моят!
Питал съм се, какво може да се очаква от хора без корен, с какво те променят града?
Очевидно, живеем в измислената среда на архитектурните имитации, сред липсата и посредствеността на градоустройствените решения. Проказата, обзела цялото общество, неговия реален и духовен живот, учи и възпитава на посредственост. Заедно с града, тя превърна милиони млади хора в посредствени панелисти. Болестта сложи своя отпечатък върху всички, а оцеляването на културата и културното ни богатство се превърна в човешко.
Градът и хората в него агонизират, заради лошата дреха, заради нескопосната й кройка, заради незабравения бит и култура на пришълците, донесени от предишното им местоживеене. Пъпната им връв със земята не е скъсана и все още, свети с тях и с новодошлите! Дори, "немислещият" град разбира, че панелните хора, не биха могли да направят нищо друго, освен, да възпроизведат в него и с него, ограничената си панелна, метафорично казано, култура. Разбира се – говоря за ортодоксалните му жители, а не за нормалните, живеещи, пак там, но опазили добротата на селото в себе си.
Можем да променим гражданите, можем да променим бита им, но не можем да подменим или сменим града с друг, защото го обичаме! По-вероятно е, само да го нараним, да го оцапаме, за да заприлича на нас, а това си позволяват спокойно, единствено – паразитите. Можем и да се преместим в друг, но там, отново, ще се срещнем с тях и с градските им проблеми.
Знае ли, някой - какво ще се случи, след изтичането на срока на годност на панелните сгради, къде ще живеят бившите им обитатели?
Задавате ли си въпроса – какво ще стане с милионите панелни хора, с хилядите панелни сгради, с градската им инфраструктура, с имитираната градска среда?
Мисли ли някой или властта ще се задейства по навик, когато му дойде времето? Вероятно, други градски тревоги и обществени задължения стоят пред обществото и пред бъдещето на града, и властта?
Как ще реагират с ограничеността си илюзионистите, които разбират управлението, само като елементарен панелен проблем?
Възможно ли е, някой да мисли за бъдещето на хората и града, обсебени от културната си бедност? Това, което им е позволено и това, което си позволяват да мислят, очевидно е свързано с днешния и по случайност със следващия ден!
Кой би могъл да мисли за годините след десетилетие или столетие?
Кой ще мисли за града като място за усъвършенствана среда за живот, обучение и творчество?
Никой, като че ли!
Най-малко – имитаторите, защото управлението на държавата и обществото, на града и жителите му е дейност за умни!
мп
Още за успешното планиране на идиотски решения 3
Днес, трудно се виждат промените в града, заради посредствеността, която ги „краси“. Може ли, да започнем отначало да го градим така, че да помогнем на жителите му да приемат градските условия на живот, а и на него, за да придобие, полагащото му се самочувствие и да не оставяме пришълците да го преобразяват, според своите неумиращи инстинкти.
Хората и града са обречени от резултатите на идиотските решения от миналото, които в синхрон с имитацията, родиха функционалното и пространственото му пропадане. Родиха и градската корупция, използвана и днес активно от техническата градска администрация. И не само.
Градът, също трябва да ни помогне.
Кой град ли?
Вашият и моят!
Питал съм се, какво може да се очаква от хора без корен, с какво те променят града?
Очевидно, живеем в измислената среда на архитектурните имитации, сред липсата и посредствеността на градоустройствените решения. Проказата, обзела цялото общество, неговия реален и духовен живот, учи и възпитава на посредственост. Заедно с града, тя превърна милиони млади хора в посредствени панелисти. Болестта сложи своя отпечатък върху всички, а оцеляването на културата и културното ни богатство се превърна в човешко.
Градът и хората в него агонизират, заради лошата дреха, заради нескопосната й кройка, заради незабравения бит и култура на пришълците, донесени от предишното им местоживеене. Пъпната им връв със земята не е скъсана и все още, свети с тях и с новодошлите! Дори, "немислещият" град разбира, че панелните хора, не биха могли да направят нищо друго, освен, да възпроизведат в него и с него, ограничената си панелна, метафорично казано, култура. Разбира се – говоря за ортодоксалните му жители, а не за нормалните, живеещи, пак там, но опазили добротата на селото в себе си.
Можем да променим гражданите, можем да променим бита им, но не можем да подменим или сменим града с друг, защото го обичаме! По-вероятно е, само да го нараним, да го оцапаме, за да заприлича на нас, а това си позволяват спокойно, единствено – паразитите. Можем и да се преместим в друг, но там, отново, ще се срещнем с тях и с градските им проблеми.
Знае ли, някой - какво ще се случи, след изтичането на срока на годност на панелните сгради, къде ще живеят бившите им обитатели?
Задавате ли си въпроса – какво ще стане с милионите панелни хора, с хилядите панелни сгради, с градската им инфраструктура, с имитираната градска среда?
Мисли ли някой или властта ще се задейства по навик, когато му дойде времето? Вероятно, други градски тревоги и обществени задължения стоят пред обществото и пред бъдещето на града, и властта?
Как ще реагират с ограничеността си илюзионистите, които разбират управлението, само като елементарен панелен проблем?
Възможно ли е, някой да мисли за бъдещето на хората и града, обсебени от културната си бедност? Това, което им е позволено и това, което си позволяват да мислят, очевидно е свързано с днешния и по случайност със следващия ден!
Кой би могъл да мисли за годините след десетилетие или столетие?
Кой ще мисли за града като място за усъвършенствана среда за живот, обучение и творчество?
Никой, като че ли!
Най-малко – имитаторите, защото управлението на държавата и обществото, на града и жителите му е дейност за умни!
мп
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1230 Не свързани ми...
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1231 НАЗНАЧЕНИ
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1232 НАЗНАЧЕНИ 2
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1231 НАЗНАЧЕНИ
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 1232 НАЗНАЧЕНИ 2
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
