Преди време, сградата на  Съюза бе окупирана от фантастични духове.

Беше препълнена с картини – малки и големи като хората, а всяка носеше своята  физиономия.

Видях ги.

Бяха се гушнали с душата на създателя им.

Можеха да бъдат по-малко на брой, но коя да отстъпи място и да отиде на тъмно - нали, всички се бяха хванали за ръце, като на безкрайно човешко хоро!

Малки и големи, коя, от коя по-красива, говореща, шепнеща на ухото, като на близък. Само авторът знаеше трудностите при замисъла и раждането им. Всяка, беше отговор на духа на мястото и времето, когато е била създадена - откъснала се част от духа му и литнала с хармонията на преживяното. Сякаш, изведнъж и ти виждаш същото, усещаш мига и звуците, дори, усещаш аромата им.

Обърнах се и разбрах, че творецът е нарисувал, не елементарния, а духовния свят – на хора и на градове. Техниката, невидимо, допълваше музиката на емоцията и ефирността на творбите.

Не дръжте шапки на главите си!

Шапки, долу!

Дано сте разбрали, за какво става дума.

И, ако сте - инвестирайте в културата си!

мп