Прочетен: 2772 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 11.09.2023 13:09
ГРАДЪТ 1
поредицата за града продължава, написаното преди
Обичам града!
Обичам чара му и едва ли, бих живял дълго, без него!
Обичам въздуха, обичам шума и вечното му движение, харесвам бързата му скорост, различната светлина, палитрата от цветове и особено - едрите щрихи при скрояването му.
Чувствам го жив - като човек!
Свикнал съм с него. Заедно живеем повече от няколко десетилетия, активен градски живот, а ако прибавя и времето на предците ми – годините ще се умножат многократно. Привикнал съм с многолюдието му и с шаренията на хората, с пространствата му, с архитектурата и къщите, с улиците и площадите, със зеленината, нали, те го правят да изглежда, винаги различен, жив и жизнен като всеки, който се ражда, живее и умира в него!
Задължен съм му!
Научи и мен да летя!
Даде ми високата си култура и най-важното – прехвърли ми необятното си въображение!
Научи ме непрекъснато да творя, постоянно, дори на сън! Благодарен съм му, защото ме направи творец и го направи така, че да заприличам на него, активен и неуморен.
Накара ме, след уроците си, да мисля доброжелателно за неговите функции, възможности и образ!
Усещам близостта му, сякаш, ме е следял и наблюдавал през целия ми живот, учил ме е, както учи всеки друг свой ученик, но по-целенасочено. Сигурно е влагал усилията си, защото е мислил, че някой ден ще му потрябвам, че ще използва в обща полза това, което ми е дал, но вече – рационално и културно обработено, съобразено с времето.
Отнасям се интуитивно към него като към близък, като към приятел и с уважението, което всеки трябва да храни към по-възрастния.
Харесвам паметта, която носи и препредава на поколенията, живели с него, без да пише, затова е научил хората.
Роден съм в древния град Лихнида, легнал край езерото, кръстен съм в църквата на манастира "Свети Наум", живял съм в града, от който Свети Климент разпространява епохалното си творение, живях десетилетие и в рожденото му място, а се отдадох на творчеството - тук, в града на един от дедите ми, чието име нося, в един от най-старите живи градове на земята!
Вероятно Архангелът, Свети Климент и Свети Наум ме гледат отгоре, пречат на тялото ми да старее бързо и подтикват духа ми, непрекъснато да твори, да мисли пространствено, а след това - да го описва с думите и буквите, които те са сътворили!
Нямам заслуга за това, но се стремя да поддържам насоката и темпото, доближавайки се до върховете на трудно достижимата интелигентност, избягала, незнайно къде от главите на много от съгражданите ми, бягаща неудържимо и от акъла на много от съвременниците ни по света! Дали, техните градове не им помагат, защо не ги учат и се питам - защо ги оставят в прегръдката на посредствеността и високомерието на глупака?
Градът е парадоксално човешко творение!
То прилича на създателя си, особено – с душата и с характера на жителите си, по начина им на живот, по степените на култура! А те зависят от времето, от скоростта на променливостта му и от отрязъка от него, който ще преживеят заедно.
Човешкото многообразие е създало градското!
мп
ЗАГАДКИТЕ ОКОЛО НУРГЮЛ – ПОВЕЧЕ ВЪПРОСИ,...
"Имоти по време на чума" - !?!...