Всеки от нас знае, че градът носи характеристиките на обитаващите го. Не е и само  от мъжки пол, независимо, че съществителното е такова - като че ли, на всички езици.

Има градове, които въображението ни може да уподоби, на какво ли не. Има и по-особени! Има и такива, подобни на старци и старици, а наскоро се появиха и на пияници и гуляйджии…

Не съществуват с образ на дете, вероятно, заради предългия им живот. Не приличат и на юноша, тъй като, всеки е многократно по-възрастен, от най-възрастния сред хората.

За мен, Градът прилича на трудно изхранващ се старец, но умът на всеки го възприема различно. За, току-що, пристигналия от село, може и да му изглежда като Вавилон, а за свикналия е различен, красив или грозен!

Виждам градове като мъже в различна възраст, други – поли-хармонични, поради основното им предназначение и функция, обвързани с отговорности на полиса. Има и такива -  с излъчването на жена или приличат на разведени, с разделените си части - като София, например.

Съществуват градове с изтормозени жители, които, след определено време, започват да си приличат,  с действията и реакциите.  Има и такива, които не привличат на нищо, заради своята безличност, има и такива, които лесно сменят пола, и маските си, въпреки, че тези промени са изключително бавни процеси, и трудно биха могли да се усетят в един човешки живот. Някои приличат на жриците на любовта, други –  на тежки богаташи. Има и такива, близки с образа си на буболечките в тях.

Има градове артисти, градове – мечтатели, поети, имало е и прилични на – воини и атлети, разкошни и шармантни, богонравни и избрани по красотата на душата. Има и селски на вид, но гостоприемни, весели и любопитни. Други са добронамерени и отзивчиви, срещат се и отчуждени, нелюбезни, намръщени или денонощно мрачни, има – бързащи, има и непробудно заспали.
Има и измамни, лъжливи, които приличат на жителите си или са  подобни на законотворците в тях, а примерите са безчет. Има градове, които са живели, толкова дълго, че не могат да се освободят от тежестта на историята си, а тя ги потиска, мачка и прави, каквото не искат.

Има градове – царе и властелини, които приличат на живелите човешки господари, в които, всеки от тях, е оставил името си, поглеждайки към бъдещето, и за своя слава! Има и такива, които ухаят приятно, слели с природата, незнайно как, полазили по гънките й, от които човек не може да си откъсне душата и вечно ги помни! А, не липсват и онези, дето, никой не иска да помни и, никой не ходи в тях. Рядко има и такива, ухаещи на забравените, вече гальоти, които, преди столетие, обикаляха нощно време града, за да си вършат обществените задължения.

Всеки град те вика и чуеш ли го, отиваш, а, ако те излъже или приласкае с нещо – оставаш, бягаш и не се обръщаш, намразваш ли го или хората там.

Градът е шарен като жителите си. Той прилича на тях. Променя се с всяко човешко поколение, придобива нови и нови маски, но като го погледнеш – пак си е същият! Променят се повече хората и бавно той.
Градът е образец на непозната за човека мимикрия, на потайна и бавна промяна, защото упорито  пази духа и историята си, чрез хората, и паметта за тях.
мп