Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.07.2017 04:40 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ 413 Приносът ни към обществото
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 559 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 26.08.2018 16:48

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ  N 413
Приносът ни към Обществото

 image

 

Разчитаме, че Обществото и наложилите се в него отношения са справедливи, и отговарят на приноса на професиите, които всеки от нас е усвоил и му дава чрез труда, и знанията си. Вероятно е така. Смятаме и, че всеки трябва да получава, за приноса си към обществото, хармонично възнаграждение, а степените му – да са прецизно оформени и сравнени,
От години си задавам въпроса, защо  не се намира справедливо решение, тъй като, реалността на проблема, категорично крещи.
Днес, всеки иска. Очевидно, няма доволни от нехармоничността!

Защо, човешкото общество не успява да намери време и сили, за да реши разумно въпроса? Защо не иска или по-вярното е, че, не може да оцени приоритетите в отношенията с гражданите си, с приноса им към него или с липсата му?
Защо физическият труд има предимство пред умствения, защо не се оразмери, кой носи повече обща полза? Защо се приравнява умствения труд на елементарния, на простия, уподобен на приноса на впрегатния добитък, а не на водача!?
Защо Обществото популяризира, с предимство, изпълнителя, а пренебрегва твореца?! Защо забравя създателя? Защо толерира администратора, а изоставя строителя? Защо простият има предимства пред учения и знаещия, защо чиракът изпреварва майстора?
Не бива да си мислите, че тези принципи са наследство от славното ни социалистическо общество, съставено и ръководено, предимно от необразовани хора, въпреки, че няма да сте много далеч от истината, но не е само това, защото се вижда, че и съвремието ни боледува от същите неизлечими болести, които убиват развитието му, бавно и постепенно! Защо се дава  автоматично  предимство  на мързеливия, непродуктивния, клептомана, а общият им сбор създава пропадащата икономика на държавата и очевидна  елементарност на културата?!

Не е възможно учителят, този, който те учи, за да успееш да преживееш сносно живота си, да е оценен по-ниско, подигравателно и пренебрежително – от полицая!
А, защо политикът е надценен, спрямо полицая?
Защо съществува тази, приемлива за Обществото, дисхармония? Не е ли разумно обратното или някои изпитват страх от силата и влиянието на надценените?
Възможно ли е интелигентните хора, които се опитват да ни налеят знания, да подредят и научат ума ни да разсъждава правилно - да са умишлено пренебрегнати от апатичността на цялото останало Общество?
Възможно ли е, това действие да е умишлено търсено и предизвикано, за да излизат от училище необразовани, тъпи и незнаещи деца, удобни за манипулиране?
Възможно ли е, дори, тези, които ги учат, също да не знаят, достатъчно?
Възможно ли е народът ни да е манипулиран така, че утре да остане без мислещи и разумни поколения, които покорно да слушат манипулатора, защото, слушайки го – живота им ще е по-лесен?!

Не се ли замислят всички млади родители-полицаи, че техните деца няма да бъдат научени, нищо, че те получават два пъти повече от учителя на детето им? Мислят ли, че е правилно - детето им да е неуко? Няма ли да направи възможното политикът, за да изпрати детето си нейде, където ще бъде научено, без значение, колко ще му струва това? А другите? Могат ли да мислят?

Необходимо е, трябва да се създаде нова, точна система, която оптимално да отговаря на приноса на всеки, към Обществото!
Мисля, че чрез нея Обществото ще може да покаже, да оцени и вярно да остойности труда и неговите  ползи! Съществуващата е несправедлива!
Какво даваме, с какво качество, даваме ли, колко е необходимо на Обществото като цяло, как се постига, как се достига до това, което даваме,
колко време е необходимо за усвояването му, за опита, за да е оптимално и качествено,
само знания ли са нужни, нужно ли е нещо друго – като можене, като чувство, всеотдайност, като дарование,  
каква е продължителността на съществуване на даваното,
каква е себестойността му,
колко е сложно или тривиално, колко е познато като професия или е рядко, изключително, непознато, важно ли е за усъвършенстването на човешкия вид, опазва ли ценностите му или не спомага за просъществуването му,

материално ли е или виртуално, обикновено или е рядко като живота,
какви усилия, умствени или физически, се полагат, за да има резултат,
колко време се практикува, колко сили или ум е необходим, за да се достигне до усъвършенстването му, при какви условия се реализира,
яде ли се или без него е невъзможно да се живее,
морално ли е?

В каква степен Обществото, независимо формите на политическото му управление, се нуждае от приноса, който му даваме?
Моля, допълнете изискванията към приноса, който дава,  всеки един от нас, на Обществото, в което живее и за което очаква отплата! Ако искате и, ако можете.
Смятате ли, че Обществото и обществените отношения са несправедливи, че законите и отплатата му, също са несправедливи към повечето професии? Като че ли, много са подценените, по-малко – надценените!
мп



Тагове:   демокрация,


Гласувай:
1
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 323709
Постинги: 681
Коментари: 1
Гласове: 93
Календар
«  Септември, 2020  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930