Прочетен: 429 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 26.08.2018 14:44
Държавата 1 / 5 08.08.2017
На баща ми
Ако разсъждаваме непредубедено по въпросите, касаещи формите на държавното устройство, неминуемо ще установим видими и неоспорими принципи, и ред, на които, никога не сме обръщали, полагаемото им се, внимание. Човек не вижда, а, може би и не иска да вижда, както и да разсъждава върху, твърде познати, установени, и приети неща от средата, която обитава.
Такива са приетите форми на държавно устройство и управление.
От известно време, разсъждавам върху принципите, приети от демократично устроените страни, сравнявам, колкото мога, положителните качества и недостатъците им. Сравнявам ги и с формите, използвани от човечеството преди.
Проявявам интерес към тази материя, след „раждането“ у нас на неидентифицираната, все още, но очевидно, не нова форма на управление.
Нова е, единствено, комбинацията от участващите елементи.
Тя, безапелационно носи характеристиките на предишното държавно устройство, съчетавайки, по своему, приетите от установените демокрации принципи, норми и морал! Стреми се да установи хармония от имитациите на установените демократични правила и ред, с опазване … на всичко старо.
Така, държавата продължава да живее в реда и порядките на тоталитарното държавно устройство, но се опитва да се окъпе с шампоана на демокрацията, колкото може.
Никой не иска, нито търси повече от нея като организация, защото навикът да се живее, при установените стари правила, е дефинитивно наложен и приет.
Обществото ни няма представа, какво представляват гражданските права и свободи, какво означава личен и свободен политически избор, къде са границите, до които се простира, не познава силата на будното гражданско поведение, нито необходимостта да се живее като свободен човек. Българските граждани живеят в настоящето, с миналото като продължават да са подчинени на непроменените държавни институции, на тяхната администрация и сила, обсебила властта, над тях, както преди!
След раждането на индустриалното общество, с решенията и действията на органите на Великата френска революция, властта на монарха е превзета и се ражда нова форма на управление, което с времето се превръща в самостоятелна държавна институция, която функционира, и днес, която, за да живее - законодателства, и наказва, за да се осигурява, и предпазва – присвоява, образова, и се грижи за здравето на избралите я – за да просъществува, управлява така, че лъвската част да остава за нея, за да може да купува, и поддържа лакеите си, и, дори - управлява така, както, сама преценява!
Присвоила е правата на владетеля и характера му!
Повече от две столетия и половина, властта на държавата трудно се съобразява със средата, с времето, с хората, и нуждите им като постоянно търси своите изпълнители. Те са пред очите ни. Виждаме всеки влязъл в структурите й, макар и с мъка, но, като че ли, завинаги.
Властта на монарха разпростря влиянието си над обществото чрез властта на държавата, а всеки един от нейния екип се стреми, с цената на всичко, да опазва правата й!
Странна власт, нали?!
мп