427 
Държавата 2 / 5

Белег на съвременната „демократична“ власт е, че отделя, особено, внимание на партийната и кадровата си политика. Властта изисква, търси и намира предани изпълнители като образованието и интелигентността им са без значение. Важна е верността към, съществувалата преди, политическа система, нищо, че се е провалила и фалирала. Не се изискват знания и обща култура, защото се знае, че са повърхностни, а тя –  незавидна. Важно е да личи привидната им добронамереност и липсата на усилие - да не показват хищническата си природа. Нужно е да „обслужват“ обществото, защитавайки се от него,  в полза на властта на държавата. Наистина, с цената на всичко!
Времето преди и съвремието ни наложиха своите правила, чрез които миналото, лека-полека, живна, отръска се и продължи по старому - разпасано да присвоява като надмина предишните си постижения! Условно, бяха приети демократични порядки, а членовете й успешно се дегизираха, представяйки се за демократи и продължиха усвояването на възможностите, които и тази форма на управление им позволява, но, вече - заедно с „истинските“ демократи, от новия им съюз. Заедно да крадат, отново от общото, отново, да получават, полагащите се на всяка власт, облаги. Чрез тях, политическите доктрини се разделиха, завинаги, с разделящите ги правила и норми, дори, без да могат да се отчетат  разликите, разделяли ги, преди.
Масата беше сложена, столовете и приборите – подредени, менюто подбрано и приготвено. Не оставаше, нищо друго, което да попречи, на устроената и добре подготвена колаборация, да се развие.

Общата световна демократична структура, на държавната власт, няма политически скрупули, а само икономически. Партиите са нейните градивни елементи, а изпълнителите на „религиозните“ й догми и решения - нейните еничари. С действията си, те олицетворяват безпрекословната и безкомпромисната й власт над народа. Тя се „грижи“ за него, доколкото грижите, не засягат или не накърняват нейните интереси, които непрекъснато разширява и увеличава! Непрекъснато расте и броя им.
Днес, пирамидата на съвременната държавна власт доминира, почти изцяло, над света. А, колко е демократична, се разбира от властта, с която разполага народа? Навсякъде, държавата и нейната администрация се превърнаха в апарат за защита от, и за борба  -  срещу народа!

„Тоталитарната държава представлява състояние на постоянна война и всяка технокрация ни води към това, също така сигурно, както расизмът, марксизмът-ленинизмът и различните видове фашизъм – за сметка на гражданския живот.“ – Дени дьо Ружмон, „ Бъдещето е наша работа“, прев. Л. Сталева.

Бъдещето на човечеството е във възвръщането единството на обществото, което трябва да се изгради от свободни хора и независими творци!
Моделът, създаден у нас през последните десетилетия, целенасочено води към разрушаване на тези, съществували отношения, дори, на техните ембрионални форми, защото липсва контрол над властта, от страна на обществото! Липсата му засилва безнаказаността на институциите, разширява обхвата на властта им, унищожава морала, заложен в него от вековете живот, води до деградирането му!
И това се вижда отчетливо в бита, и отношенията, между членовете му. Развитието, на подобни форми на държавно управление, води до раждането и съществуването на крайните форми на диктатура. Светът ги видя  -  в Гърция, в Чили, в Либия, в Сирия, в Ирак и Иран, в Северна Корея и в Емиратствата.
Пред него стои проблемът и необходимостта от откриване на нови, и наистина, демократични форми на обществено управление, които да заменят, съществуващите държавни, създали имитация на демократичните принципи и норми, и застанали срещу обществото, както и експлоатиращu го, чрез своите, подчинени и често малоумни представители.

„Да управляваш в една демокрация, би означавало да обясняваш, за да убеждаваш, а, не да упражняваш принуда, тъй като не смееш да обясниш.“ – Дени дьо Ружмон / „Бъдещето е наша работа“ / прев. Л.Сталева.
мп