Обществото и народите не притежават власт.
Властта на държавата, непрекъснато, увеличава силата и параметрите си, както и безграничните си възможности, а разликите й по света – са незначителни и пренебрежимо нищожни! Не зависят от политическата доктрина, която проповядват изпълнителите й, не зависят от величината на членската им маса, не зависят, дори, от специфичните икономически, финансови и природни условия.
Зависят, преди всичко от нивото й на образованост. То ограничава или увеличава мощта и влиянието на всяка държавна власт! Чрез нея и нейните възможности, тя оживява, тъй като управлява всички човешки дейности, без участие на народа и против интересите му, защитавайки своите.

Държавната власт, сама решава и провежда намеренията си.
Решава политическата форма на управление, характера на енергетиката си -  проблемите, ако съществуват такива, решава насоките на развитие на стопанството и икономиката си, на водоизточниците, на добива и начините при експлоатация на полезните си изкопаеми, на горите, създава инфраструктурата на държавата, преценява и хармонизира законодателството си, приема формите на собственост като, никога не забравя за себе си. Упражнява външната и вътрешната си политика, нормите и методите на образование, структурите на здравеопазване и осигуряване, мисли и действа, дори, в областта на културата и изкуствата, ограничавайки се, ако няма пряка полза или когато тежестта на ангажиментите й надхвърлят ползите.        Съществуват области от ежедневието, в които не желае да има участие и които изоставя, тъй като й пречат при едрите, и по-доходоносни общодържавни проблеми. Други – използва пълноценно.

Оглеждам се и виждам – горят поля, гори и къщи, а безхаберието на държавната и общинската власт се е съюзило с имитацията на дейности, които говорят едно – не ме интересува, не ме занимавайте! И нищо чудно - държавната власт е най-могъщата търговска фирма на територията й! Тя разрешава и толерира производства, преустановява други, инвестира и пази държавния резерв, тя живее и пие от соковете на народа. Тя е освободена да действа и е уникален вид разбойник - присвоил свободата, и правата на своите граждани.

Управлението, на която и да е държава, е комедия от непрекъснати грешки, от неспособност при вземане на важните решения от изпълнителите, заради незнанието им и постоянната нужда от манипулация, заради тях. Огромната и постоянно плодящата се администрация живее, за да защитава кастовите си интереси.

„Държавата-нация не може и не трябва да продължава да живее, още дълго, тъй като се превръща във враг на нацията, на народа и всеки от нас, в качеството си на неин гражданин, Непрекъснато разширява и присвоява нови пълномощия, а така – и властта си. Но, тя е резултат и следствие на „недостатъчното ни гражданско участие“!
„Властта на държавата е право пропорционална на пасивността на гражданите!“
„Нарастването на административния й апарат и на бюджета й, я карат да се отчужди напълно от всекидневното съществуване и действителните грижи на хората, само поради размерите и физическото си отдалечение. Анонимният колективизъм, продуктивен и репресивен, който се установява в капиталистическите демокрации, е роден от индивидуализма ни и от гражданското ни дезертиране, които той, като че ли сега, оправдава. Никога човекът не се е чувствал по-безпомощен, по-добре изпразнен от отговорностите си и изоставил свободата си, отколкото в безмерните рамки на една държава, която сама не може много нещо, освен да подобри, тук-там, причините на всеобщото зло.“

Който е измислил и осъществил първата й структура е бил гениален! Заслугата за нейното съществуване, обаче, е на всички участвали, независимо нивото и постовете им, а, като че ли, нуждите на обществата, на индустриалната епоха. донесоха на човечеството чудото – централизирана държавна власт, наметната с дрехата на демокрацията!

Системата  -  държава – нация – армия - индустрия и икономика, вече изчерпа мирните си възможности, а, след това, следва война, тъй като тя не би могла да продължи да съществува, без нея, защото „цялата й сегашна технология произтича от войната  и води към нея.“-  Дени дьо Ружмон / „Бъдещето е наша работа”, прев. Л. Сталева

Дали, човечеството ще оцелее – ще разберат поколенията, след нас.
мп