1.
Простотията овладя града.
И вие като мен я забелязахте, нали?
Ценни свободни места в града бяха завладени от тълпите  варвари.
Нахлуха в него със скоростта на тайфуна, преминал, тия дни, над града. Влязоха безцеремонно и настаниха, навсякъде, простотията и безочието й. Навлязоха със силата на недоразвитостта си, смятайки, че няма да им се налага да защитават завоеванията, че ще останат тук, завинаги. Без да отчитат, че живота на човека е непрестанна промяна, която лъкатуши между доброто и злото, през цялата му продължителност.
Та, нали, тя е и най-яркия му белег - защото това е живота, защото е жива като него!

Нискочелите, които наводниха града, бързо го оцапаха и продължават да оставят, да насаждат, разпространяват и налагат, очевидната си, изостаналост. Арогантността им се закачи за образа и душата на съвременния град, и за тоя, на живеещите в него, а манипулаторите потриваха ръце, доволни от присъствието им, защото не искаха и да знаят, че без знания, морал и ред – няма развитие, няма и град!
Вероятно си мислят, че ще я карат, както до сега и, че ще са вечни като него.

2.
А, малкият град, сгушил се в пазвите на Балкана, безлюден, страда напуснат. Няма кой да работи за него, няма кой да оглася тишината, а той умира.
Малките градове и градчета са рая на земята! Те са най-подходящото място за обитаване, в хармония и в близост с природата, сляла се с тях. Там съществува и се намира всичко, което липсва на мегаполиса – пропорциите на човека,  дори и демократичните форми на самоуправление, несъществуващи другаде!

Малките общини са бъдещите урбанистични единици, които ще осигурят най-добрите условия за живот на човека, стига да успее да се вразуми, прецени и ги види. Обвързаната им структурна териториална и пространствена мрежа ги прави населени места, без аналог!

3.
Какво търся и аз, все още, тук, не знам, смачкан от тежестта и заплахата на милионния град?! Нека, останат новодошлите.
Той, не ни иска и прави всичко, за да наруши, и без това, отвратителната си среда! Знам, че има и умни, които се разделиха с него, но са малко.
Изглежда, че условията, разума и възрастта ме ограничават да сторя това. Вероятно, защото, още, пазя добрите си чувства.
мп