Архитектурата е като двете линии на железницата,  успоредни и безкрайни, които е невъзможно да живеят поотделно, а тя, не може и да съществува пълноценно без  :
-         абстрактното човешко въображение и
-         утилитарността на човешкия живот.

1.
Останалите изкуства тръгват към съдружието си с нея по различно време, с различни и специфични цели, всяка, за да се изявят, защото им липсва по нещо от нейно абстрактно богатство! Тя ги обединява и си присвоява, от една  - цветовете, от друга  - светлината, от трета  -  допълнение към красотата на пространствата и обема си, от четвърта – богатствата на майсторлъка и детайла, от пета – хармонията на звуците и словото, а от твореца – разума, въображението и красотата на духа, сътворили пространствата на града, и нея, самата. Като прибавим и познанията на всеобщия технически прогрес, и знанието за материалите, загадката, и абстрактността на богатствата й се усложняват, и достигат безкрайната й необятност.

Техните реални образи, насложени върху абстрактните архитектурни елементи, с които художникът / Пикасо / покрива платното си, са трамплини, които духът ни дири, за да скочи от тях в неизвестното. – Андре Лот / Пол Елюар / Антология „Мисли  върху изкуството“, прев. Асен Даскалов.

2.
Към партньорите й, не трябва да се пропуска и вредният – властта на политиката,
интересите на политиците, които я обсебват, и плътски употребяват, присвоявайки всяко едно от другите, съгласно времето, и ситуацията като изискват да са в хармония, помежду си! Без да разбират, нищо!
За да я усъвършенства, всяко изкуство се стреми да е в крак с времето и да е водещо в творчеството си, изпреварващо обикновения човешки живот, дори, в случаите, при които работи за миналото. Причината е една – съвременната архитектура е почти вечна и заради това, близка до Създателя, а професията превръща твореца в негов заместник на земята.
Странен е човешкият живот, а, още по-странен би бил  без творчеството и без въображението на човека, защото те разпалват пламъка на съзиданието, наречено архитектурно творчество.
Безличието се отстранява от времето, както слабото, така и слабата власт, независимо разликите, при съществуването им. Градът страни от повърхностните, а и те чувстват неприязънта му.

3.
Градът е сбор от натрупаната съдържателна интелигентност на жителите му и сбор от положителните им творчески характеристики, които, заедно оформят цялостния му образ -  обхванал и съчетал душите им.
Градът, винаги е на нивото на интелигентността им!
Заедно, са монети на живота – златни или не, но собственост на всеки, който ги цени и стиска в ръцете си с надежда.
мп