интернет 

1.
Всеки път, когато не бъда разбран, изводът е, че съм казал нещо изключително мъдро и дълбоко  –  споделя Джонатан Суифт / 1667 – 1745 г. /.
Понякога и аз изпитвам същото, а вие?
*
Има шахматисти, които играят слабо, но не знаят, че играят слабо. Те са невежите.
Други играят добре, но не знаят, че е така. Те са скромни, уважавай ги!
Има и трета категория, които добре играят и знаят, че са добри. Те са умни – следвай техния пример! – неизвестен  шахматист.
*
Без въображение, не може да има, нито поети, нито философи, нито добри хора, нито мислещи същества, не може да има просто човеци! – пише Дени Дидро.

Какво да мислим за съвременните български архитекти, които творят - без въображение и срам, че ползват чужд разум, „творят“, само с помощта на уменията на плагиата!? Архитекти-папагали, които имитират, без да говорят смислено и умно.
*
Коя е движещата сила на въображението?
Това е стремежа към новото, твърди Стендал.
Папагалите не търсят новото, просто имитират. Така са научени.Толкова могат.
*
„В съвременния свят, две неща са иманентно свързани с тоталната власт – властта на партията и властта на бюрокрацията, създадена от нея. Тя доминира, без да ръководи. Действа, без да разсъждава“ – Ралф Дарендорф / Модерният социален конфликт / прев. Ек. Алексиева.
Такава е властта във всяка „демократична“ държава! Такава е и бюрокрацията й, която се размножава, дори, чрез поглед.
* 
Музеите и държавата се грижат за творчеството на поети и писатели, на художници и скулптори, заблуждавайки всички с наличие на високата си култура.
Предлагам Обществото да се грижи за архитектурата и града! То, поне, има капацитет! Няма, кой друг, а е и заинтересовано!
*
„За да разберем общата картина на движението, е необходимо да виждаме всички форми на движение във взаимна връзка.“ – пише Брунян / „Философия в диалози“.

 2.

През XVI век испанците започват да колонизират Америка.
Постигали победи с малобройни отряди, понеже, противникът им не познавал огнестрелното оръжие.
Веднъж, група колонизатори, начело с Франциско Писаро, слезли на брега с коне, но били обкръжени от голяма група местни. Положението било критично - всеки момент, конниците  очаквали своята гибел. Една случайност ги спасила - кон се подхлъзнал и паднал с ездача. От падането му,  туземците се изплашили, а испанците се върнали обратно на корабите.
Индианците виждали за пръв път бели хора и то, на коне!
Струвало им се е, че конят и ездачът са едно същество, а, когато конят паднал и ездачът се отделил от него - изпаднали в ужас и побягнали.  /  по Брутян  /„Философия в диалози“.
Тъжно е, че и съвременните народи са изпаднали в положението на туземците!
мп