ГРАДСКИ ЕСКИЗИ  N 462 
Без  нея

Защо не емигрирах?
Защото България ми дава енергия, която няма, откъде другаде да я получа! – си отговорих наскоро.
Без нея, не мога!
Мога и съществувам, само тук! Творя, колкото са ми силите, пак тук.

Само тук и с нея, мога да й върна това, което ми е дала, без значение, дали, някой го иска. Знам, че го давам чистосърдечно и че няма, кой друг да й го предложи.
Имах възможност! С патентите в джоба и акъл в главата – повечето страни на Европа, и света щяха да ме приемат, и дадат гражданство, без условия! Такива са им законите.

Не знам,  нямам обяснение, защо властта у нас, не иска това, което давам - то, не е за нея, а за града и хората! Такава е професията ни – да мислим и да проектираме за подобряване на средата на обитаване и живот, такава е и продукцията й – абстрактна, уникална, защото касае милионите, живеещи тук, в София!
Не вярвам да са обидени, че не са толкова умни и образовани, и заради това да  отказват, но очевидно са удовлетворени, че с нещо могат да допринесат, за да намалят и принизят стойността на създаденото.
Вероятно са обидени, че Природата и родителите им, не са дали и на тях, толкова, колкото - моите на мен, и родителите на другите умни!
Те се страхуват от ума на човека и се пазят от него като от огън!
Чудят се, как да го откраднат - нали, откраднаха живота ни!

„Навсякъде, където погледнете виждате мошеници! Ситуацията е отчайваща!“ – споделя убитата журналистка от Малта.

Затова, не емигрирах.
Тук ще чакам, тук и духът ми ще остане, за да ги изчака - да отлетят, на някъде.
Нали, за това мечтаят – да приличат на ония!
И те - глупави и алчни.
мп