ГРАДСКИ ЕСКИЗИ 465
Човекът
                                                                                                           

1.
Не съществува човек, който да не се мисли за по-умен от другия!
Няма човек, който да не действа, все едно, че Бог му е дал право да властва над останалите.
Пропаднали, в това си поведение, са творците, медиците и несправедливо титулуващите се – политици. Ако си наблизо не би могъл да оцениш егото им, толкова е огромно!
Заради тази си присвоена гениалност всеки лъже и мами себеподобните, краде и присвоява полезното, воюва, за да изглежда велик пред останалите и за да им доказва непрекъснато, че е по-голям, по-силен, и по-умен.
Егото на всеки, обикновено е ненаситно и незадоволимо!
Нищо, че светът е пълен с глупаци!

2.
Човек изживява трудно живота си.
Борбата с подобните превъзхожда възможностите му, дарени от Природа, родители и от условията, сред които се е развил. 
Пътят му е труден и стръмен, и рядко успешен за повечето нормални, неприели към личното си въоръжение патериците на подлостта, дарени от властта.
Борят се - готови да изядат всеки противоречащ им, да убият другия, който не мисли като тях, сякаш, самите те могат да мислят! Ако оживеят по-дълго, започват да раздават от това, което никога не са притежавали – ум и разсъдък, без да знаят, нито ще научат някога, че ги е имало, само, за да могат да си връзват обувките!
Човек се ражда глупав – глупостта е в природата му!
И само опитът, с който се сдобива, през годините труд, подобрява репутацията на глупостта му.
Но, за какво ли му е и тя?

3.
След годините непрекъсната борба умира.
И когато умре, живите казват, че е починал.
Починал си е, най-сетне, от ежеминутната и неспирна борба, от войната с другите.
И те - също един ден вземат отпуск, за да си починат.
Винаги съм се питал, защо не прелисти и не потърси, и други страници от човешкия си живот? Все, някъде има такъв, за който не трябва да търси оръжие, с което да убива и разчиства пътя си към „целта“, твърде е възможно да не му е необходима и патерицата на продажността, с която да изживее времето си блажено. Вероятно има и писани листи с достоен живот, а когато и той свърши - да не търси поводи и начини да отпочине, а почивката да му дойде като награда – най-накрая, след години на борба и непосилен труд. От деца и внуци!

4.
Лесно е!
Трябва да убие егото си и да поумнее!
Но, как?
Как се става умен?
Не знам – попитайте опитните, умните, скромните, творците. Те, сигурно знаят.
А, ако не ви отговорят – посъветвайте се с Природата.
И ако, и тя не успее да ви покаже пътя, не ви остава нищо друго, освен, да попитате Дядо Господ!
Питайте го, ако се надявате, че откровено ще ви каже.
Той знае всичко за човека!
Знае, че човекът е глупав и състоянието му е трудно променимо!
мп