1.
Озадачаваща е неспособността на младите, станали наскоро жители на града, да приеме и попие истинските  отношения, наложили се в него с годините му живот.

Градските отношения са хорските. Различни са, тъй както всеки град носи характера на жителите си, на дългото му сливане с природната среда, в която е израснал и възкръсвал, различават се по утвърдилите се, специфични за всеки, трудови дейности и професии.
Градът и жителите му изпитват и характерни влияния - от изявените си граждани, и от чешити, сред тях.

Умните и чешитите са хората, които обикновено,  режисират живота в квартала и града. Пускат идеите, подпалват фитилите, а останалите актьори от миманса - кроят и префасонират дрехите на отношенията, клюките, любовта и омразата, работата и търговията, кухнята, дори. Всичко това се ражда и умира в града, там, където живеем.

Отношенията слабо се влияят от поведението на властта, сякаш живеят свой, паралелен живот и трайно пренасят характера си в бъдещето, докато властта се сменя - толкова често, колкото градската клюка реши. Разбира се, това е смешно и невярно, но си струва човек да се замисли - откога съществува градската клюка, преобразила се в манипулация?!

2.
Озадачаваща е неспособността на придошлото население да попие традиционните градски битови и културни отношения, хем е младо, и будно! Сякаш бяга, като че ли, се страхува, няма доверие в своята човешка стойност и продължава да разчита  на оная малоценност, умишлено формирана през времената, когато се забраняваше да живееш, тук или там, но, никога, където искаш - превръщаше хората в различни, разделяше ги на наши и ваши, на висши и нисши! Спомняте си годините на социализма…

3.
Изненадващо за мен е, че се поддадоха на културната манипулация, прицелила се в наивната и необразована част от народа, и възприеха непретенциозна, и не изискваща интелектуални усилия посока на бягство от автентичното ни богатство. Намериха място сред простотията на чалгата, с лесното й усвояване и липса на „творчество“.

Тези им действия притъпиха и унищожиха, убиха чаровното лице на градския фолклор, на човека и средата му, и рязко я превърнаха в среда на еднородни безименни мутанти. В града, никога не се е налагало, толкова обидно поведение, родено от фолклора на други етноси, тъй като стойността на нашия е огромна и несравнима!

4.
Приобщаването не се състоя, може би, заради психо-влиянието на безличната панелна среда и не само. Отсъства градският дух, търговската чаршия, територията за труд, няма я градската градина, турската, еврейската или циганската махала, липсват градските чешити и неизменните тихи луди, липсва клюката и неотразимото й поведение.

Кого да търсиш, сред такъв „град“ от безлични хора, с кого да говориш?!
Средата роди чудото на безличните, с еднаквите лица, с еднаквите блокове и апартаменти, дори, с еднаквите ключове към тях!
Загубиха се! А, трябва да ги намерим! Не вярвам, някой да се откаже, заедно да намерим белезите, които отличават града и жителите му, от другите!

5.
Няма го и градското парвеню,  скрило се е някъде. Всички знаем, че то е невъзможно да умре, защото е вечно живото дете на всяка градска среда. Трябва да открием, къде се свряло и да разберем - кого  още чака, че  не се показва, отново на сцената, елегантно модерно и лъскаво облечено, малко смешно, но добронамерено в стремежа си, да надскочи бедната си среда.
Къде е добродушният луд  -  своя човек, на всички от квартала?

Не ме впечатляват лъскавите коли, искам да видя тези – изчезналите, като че ли, .. за да разбера, дали, градът, все пак, се е намерил, след толкова години отчуждение!

Може би, трябва да се преработи структурата на „комплексите“, да се прибавят още функциите в тях, да се разнообразят пространствата им, пълни с еднакви сгради и хора! Трябва да се създаде град, колкото и малко време да им остава, пълноценен живот!   

6.
Градът и жителите му трябва да намерят нови форми на общуване и възпитание, за да приобщят придошлите, и заселилите се, наскоро в него – ако, старите са изчезнали или просто умрели, отчуждили се от средата и времето.  

Трябва да се възроди градът! Не може да продължава да живее - безизразен! Неприемливо е да съществува, толкова безличен, затворен. Та, жителите му, които живеят в него, дори, не се поздравяват!

Спомням си, как баща ми, светла му памет, учеше съкварталците ни на вежливост. След среща на улицата – поздравяваше и леко сваляше шапката си, бомбето. Принуждаваше и поздравения да му отговори, а след това, всеки, оценил жеста, го поздравяваше, усещайки благата му и добронамерена вежливост.

Поведението на традиционното градско население и новодошлите е като между абсолютно непознати и не удовлетворява, противоречи на разбиранията ми за нормални отношения в градската среда, на живота в нея, наранява човешката ми общителност и възпитание!
А, колко малко е нужно!
мп