Непрекъснато пиша по въпросите на властта и нейната, липсваща отговорност към тези, над които властва. Пиша и за общата апатичност, но установявам, че писаното трябва и да се препрочита, за да припомня, да се взема поука от него, ако предлага такава. И констатацията е важна, защото обръща внимание на слабости или постижения. Неестествено е, обаче, да се повтарят и преувеличават непрекъснато, едни и същи неща – нищо, че сред нас повече са малоумните „дебили“ и повтарянето ще е полезно, защото  съставляваме осемдесет процента от неграмотното българско общество.
Повтарят политиците!
Вероятно по навик. Сигурно, повече са упражнявали умствените си способности, повтаряйки класовете и степените при своето ранно обучение.
За тях често разсъждавам, а днес предлагам – отдавна, писани свои мисли....

Буболечката  живее в завист и мъст към човека, през целия си кратък земен живот, а когато е на власт – принуждава всички да уеднаквят размера си с нейния! По тези й действия се разбира, че не е чела Жан Жак Русо, който смята -
„По-силният, никога не е достатъчно силен, за да бъде винаги господар, ако не превърне силата си в право и послушанието си в задължение!“
Не знае и че не би могло да съществува буболечка, която може да се обогати толкова, че  да притежава останалите и тяхното богатство, защото възможностите й и хармонията на размерите й с тези на себеподобните й, се деформират и видимо изкривяват oт заграбеното. Не иска и да знае, че администрацията в държавата на буболечките е просто изпълнителен орган, а не тълкователен или законодателен.

„Има толкова различни хора, колкото различни видове животни и хората са по отношение на други хора това, което са разните видове животни помежду си или всички животни от даден вид, едни, спрямо други.
Колко хора живеят от кръвта и живота на невинни – едни като тигри, всякога диви и жестоки, други като лъвове, запазили привидно, някакво великодушие, трети като мечки, груби и лакоми или като вълци, грабливи и безмилостни, или като лисици, свикнали да живеят чрез хитрина и измама!“  –  пише Франсоа дьо Ларошфуко в „Максими и размисли“, превод на проф. Михаил Арнаудов.
И продължава – „Колко хора приличат на кучета! …
Има и маймуни и маймунки, които се харесват с държанието си… има и пауни, които са само красиви, а дразнят с гласа си… Има и птици .. Колко папагали говорят непрестанно, без да разбират, какво говорят .. колко врани и свраки се опитомяват, само за да крадат … Има котки, дебнещи, зли и коварни .. има и змии пепелянки, чиито език е отровен .. има паяци, мухи, дървеници и бълхи, всякога досадни и непоносими".

Никой не обръща внимание, обаче, на любимите ми хлебарки и еднодневките-винарки! А те олицетворяват в най-висока степен, характера и поведението на земния човек, без значение расата, етноса и годините му на живот.
Те изискват повече внимание, моля!
мп