иван милев / молитва 

Изгубих телефона си!
Почувствах загубата, все едно, че съм загубил живота си, че съм загубил връзката си с него. Не, че не ми е времето, но, очевидно, още - не е дошло. Затова, продължавам да чакам.
И изведнъж ме сполетя загубата. Мобилен телефон, документи, карти и те, заедно с контактите с приятели и колеги,  Беше изпаднал от джоба на палтото. Умопомрачителна, инфарктна ситуация!
Случваше ми се за пръв път.
Не знаех, какво да направя, нямах, абсолютно никаква връзка със света, не можех да потърся помощ. Не можех да се свържа и със собственика на колата.
Бях се върнал с няколко десетилетия назад - в среда, извън дигиталния свят на съвремието. Загубих изведнъж моментната си връзка с деца и внуци!

Наистина, все едно, че бях умрял.

Изчезна и възможността на света да контактува с мен. Вече не съществувах! Нищо, че продължавах да дишам и мисля. Почувствах, че и телефонът ми казваше нещо, което не бях разбрал, до сега. Нищо, че беше неодушевен като всеки предмет.

Благодаря на Калин Г.!
Беше намерил загубеното, а след това се обадил на сина ми!
Надеждата ме овладя! Възкръсна вярата, че народа, няма да изчезне, защото, все още, ражда достойни хора, не ражда само крадци!
мп