Загубата на морал и достойнство, неминуемо води към деградация. Тя повлича и бързо връща обществото към първичните му инстинкти, и началното му първобитно съществуване. Съвремието, ежедневно, ни дава примери за ренегатство! Демонстрира се политическа и обикновена сервилност – крайно обидни, за повечето българи. Изглежда, народът ни стремително се е упътил към загубата! Видимо е и поредното пропадане, спрямо летежа му, в края на 19-то и началото на миналото столетие.

Преди време предложих на интелигентната българска общественост, нотариално заверения си архитектурен и градоустройствен проект, чрез който бихме могли да защитим националното си достойнство.

Предложих да се изгради Национален музей на българската азбука, писменост и култура! Коментирах и най-подходящото място – терена на Художествената академия, запазвайки функциите й!
Обявих проект, който е необходимо да се реализира, защото държавата и градът не притежават такъв. Никой до сега, не е предлагал да се създаде Музей на българските букви, на писмеността, на наследената култура, която щедро сме раздали на света!
Заедно с Музея на буквите, предложих и Площад на културата пред него!
Идея за свободно обществено  пространство, с подобна функция, се появява за пръв път в света на градско планиране, не само у нас!
Заедно с всичко, събрало се в пространствата на сакралния център на града, и държавата, заедно с паметника на „Св. св. Кирил и Методий“, и паметника на Васил Левски, с музея за чуждестранно изкуство и Квадрат 500, с църквата „Света София“ и умопомрачителното богатство под нея, с катедралата „Александър Невски“ и криптата й, с паметника на Незнайния воин, с паметника и камъка на Народния поет Иван Вазов, със сградите на Патриаршията и монумента пред нея, на Академията на науките и Народното Събрание, с паметника на Свети Климент!
От другата страна -  са Народната библиотека и ансамбъла на Софийския университет, богатите изложбени пространства за култура на Съюза на художниците и на Съюза на архитектите.
Не е малко това богатство, но има и още – градските пространства на изток, по „Шипка“, покрай Докторската градина и знаменития й паметник. Все пеша, стигаме до парка на Военната Академия, и новият паметник на Дрангов, с поредицата други забележителности в него, а от север е и парка „Оборище“ с театрите си, извън канала. Така, постепенно създаваме, мечтаното от всеки гражданин и гост, пешеходно, и пространствено обвързване на сакралната зона на София! Огромно, зашеметяващо богатство!
Постигането му би могло да се осъществи, ако Столична Община оцени достойнствата на проекта и приноса му за града!

Той предвижда транспортното движение по бул. Васил Левски, в този участък, да се премести под земята - от кръстовището с бул. Освободител, пред Софийския университет, до кръстовището на булеварда с ул. Искър, преди математическата гимназия, на север.
Решението завинаги ще „освободи“ паметника на Апостола от потока коли и ще  осигури безопасен достъп до него на пешеходците! Разумно и ценно решение, и искрено преклонение пред делото на Васил Левски! Достойно за столица!

След публикацията на проекта, настъпи мълчание.
Не се чу, дори стон, от некомпетентната техническа администрация, занимаваща се със семки и бонбонки, толкова подходящи за нейната крехка интелектуална възраст! Вероятно, защото авторството не е нейно или защото, не й пука за града!
Но, тя няма необходимия ресурс да мисли и да проектира! Шегувам  се, разбира се, знаейки, че не разбира и от майтап, знаейки, че не би могла да измисли, и нищото, дори! Тя е или в хибернация, или в абсолютна подчиненост, или родителите, просто не са ги учили на морал, на човешко достойнство и на повечето от онези ценни, но толкова непознати, и ненужни за тях, неща!Разликата, между обичащите града и използващите го, е огромна. Прилича на разликата, между притежанието и липсата на човешко достойнство, между любовта и загрижеността ни  -  и апатията, и корупцията им!
А има, още, толкова много бисери в него!

Предполагам, че властта, все някога, ще използва проекта, ще се отърси от зависимостите си и ще осигури воля, и средства за изграждането му.
Чак тогава, е възможно да влезе и остане в историята на града, на държавата, и на световната култура!
мп / 2014 / март 2018 г.