Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.03.2018 07:45 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 537 Балкански нрави 9
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 501 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 20.03.2018 08:22


ГРАДСКИ ЕСКИЗИ  N 537   Балкански нрави 9
Македония 1
 

 image

„Не само, не съжалявам за Сливница, но намирам, че тя е най-голямата заслуга през моето двадесетгодишно властване в Сърбия!“ – това са заключителните думи на крал Милан сръбски, който нанесе срамния удар в тила на българите в 1885 година, но, вместо да преживее триумфа на победител в София, към която се беше самонадеяно отправил, трябваше да претърпи тежкото поражение на Сливница. Тези думи, не са парадокс, нито неудачен опит за оправдание на нещастния сръбски владетел, защото крал Милан обясняваше своята гордост от похода към Сливница така :

„Сливница беше кървава лекция, за да се тръгне, поне във външната политика, по пътя, по който Сърбия е трябвало, винаги да върви. Сливница събуди в Сърбия съзнанието за сръбското в Македония. В Белград се основава дружеството – „Свети Сава“. По-малко от една година време след Сливница, Сърбия сключи с Турция консулска конвенция. Две години след Сливница, Сърбия има свои консули в Скопие и Солун.“

След това крал Милан изброява, още ред начинания, които са били извършени от сръбска страна за сърбизирането на Македония. От тези думи на крал Милан, които са израз на същинското настроение на владетеля към българския народ, стават ясни две неща, не особено ласкави за сърбите.

Първото е страхът от обединение на българския народ. Защото в 1885 година Сърбия се уплаши от присъединението на Източна Румелия, крал Милан знаеше, че ако веднага обстоятелствата не позволяват, то в бъдеще българите от Македония, не ще се забавят да предприемат подобен ход, за освобождение и приобщаване към майката родина.

Нужно беше да се нанесе удар на обединението на българския народ и не можеше да се избират средства. Така, сръбският поход към Сливница и София в 1885 година беше израз на страха у сърбите от обединението на българския народ, и удар срещу това обединение. Ударът беше неуспешен, но въпреки това, крал Милан си приписва заслугата, че го е извършил.

Второто – именно, в това се крие признанието, колко чужда е била Македония на сръбския народ, щом като крал Милан е трябвало чрез войната от 1885 година да отрови отношенията между българи и сърби, да насади у сърбите омраза към българите, и по този начин да ги насъска към борба с омразните българи в Македония, за завладяване, и посърбяване на тази земя. И така, докато за българите Македония е българска земя от първото българско царство, взела най-живо участие през българското възраждане, за сърбите  тя е била, винаги чужда страна. И за да възбуди у сърбите апетит към Македония, и съзнание за сръбство в нея, каквото съзнание, както ясно личи от думите на самия крал Милан, сърбите не са имали, той трябваше чрез насаждане на омраза у сърбите към българите, да подготви пътя за сръбската завоевателна политика към Македония. Ето защо, крал Милан, след своята нещастна абдикация се гордее, че Сливница е неговата най-голяма заслуга през цялото му кралуване.“

Из „Македония в историята на българския народ“ // стр. 86-87  / автор Борислав Примов /  1943 г. / изд. Българско дело.

Какво пише за войната и един от големите сръбски общественици, дипломати и историци, бивш министър д-р Владан Джорджевич, след печалната за сърбите война в 1885 година, ще прочетете в следващия текст, отново от същата книга.

мп / март 2018 г.



Тагове:   Балкани,


Гласувай:
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 1381245
Постинги: 1696
Коментари: 16
Гласове: 472
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031