Демокрацията изисква морал и той трябва да се демонстрира, най-вече от тези, които я използват, за да управляват чрез нея и нея! Поддържането му на висота, особено много, зависи от моралните качества на водачите. Той е в полза или в ущърб на всяко проспериращо общество, и на всяка установена демокрация. За съжаление, не съществува такава, в която моралът да стои над всичко останало от живота на обществото! Дори, днес – близо двеста и петдесет години след Великата френска революция, положила основите й. Спомняте си, че и Шатобриан беше определил - без морал обществото, не е възможно да съществува!

Наблюдавайки метаморфозите в развитието му, се забелязва характерния и като че ли, единствен, стремеж на всеки, завоювал властта да я задържи, стискайки я с клещите на централизираната власт на тоталитаризма или монархията! Понякога, поведението му предизвиква към живот променливите сили на желанията за промяна, а реакцията достига до неподозирани висоти на човешката жестокост – изключително далечни от демократичното начало!

Обществото, в прегръдката на съвременните форми на демокрация, продължава да е, все така, разделено, както по времето на първите й появи. Заинтересованите части от него продължават упорито да защитават, незащитимите й недостатъци – ниско интелектуално ниво, безумна корупция и липса на справедливост, слаба и трудно контролирана, незаинтересована, управленска структура! Вина за това носят политическите партии, защото всяко действие на властта се трансформира в чужди на демокрацията форми на управление, превръщайки ги в обикновен фашизъм, тоталитаризъм или абсолютизъм.
мп