Винаги съм смятал, че в живота на човека зависимостта е по-силна от свободата, по-разпространена, дори, бих казал – по-всеобхватна. Човечеството се стреми да сложи ред, за да може да я контролира. Редът се управлява с разум, а той се създава и ражда от натрупания опит, и знания. Заедно с тях се появява, неминуемата и всеобхватна пулсация, която принуждава обществото да ражда гении, будители и водачи или да притихне, и да ражда тъпанари и имитатори, както се случи по времето и годините, в които живях, когато зависимостта бе добила тотални размери.

Историята ясно показва върховете и спадовете в качествата на хората, показва и тяхната неспособност да се преборят с обхваналите ги недостатъци, които ги принуждават да злодействат или унизително да лакействат, наподобявайки зависимостите на различните животински видове! Пулсации е имало и ще има, и е въпрос на късмет, кога ще се родиш и живееш – дали, сред роби и плужеци или сред, все по-малко зависими хора!
Историята продължава да ни учи и показва параметрите на времевата си пулсация.
Понякога усещаме, че духа умерено културен вятър, че има технологични превалявания, но климатът не позволява гръмотевици и проблясъци, нито интелектуалните урагани на зависимостта да завладеят и побъркат всички, както е станало на два пъти през двайсети век - въпреки, че са, все така, устойчиви, сякаш, не почиват и никога не спят!

Свободата ли – тя липсва, просто не съществува!
Съществуват, само имитации – сред действията на тоталната посредственост! Съжалявам, дълбоко съжалявам, че съм попаднал да живея в този грозен, и деструктивен отрязък от поредната пулсация.
мп