Раковото образование на далаверата обхвана живота ни.
Метастазите й парализираха всичко!
Тотални, непоколебими и агресивни, раковите клетки се хранеха с жива и нежива природа, подмениха институциите на държавата, изядоха разума и човечността! Обезобразиха и прегазиха човешкия дух, оцапаха красотата!
Унищожиха нравствеността и морала!  
Изчезна достойнството, благородството и добротата!
Омразата и жестокостта възтържествуваха, сякаш, никога не бяха напускали земята!
Органите за защита на обществото престанаха да действат, а безнаказаността на далаверата избуя!
Обезцени се човешкият живот!
Скъп и ценен стана този  -  на примата.
Живи, сред останалите живи мъртъвци, останаха хлебарките и вечно пияните еднодневки-винарки. По мазните им пръсти се залепиха икономиката, стопанството и образованието, здравето и културата, дори спорта. Бяха гладни.
Изчезнаха усмивките от лицата на децата!
Усмихваха се, единствено, но злобно и доволно, крадците.
Умът и разсъдъкът на далаверата се подчини напълно на кражбата, на охранителната и на правосъдната й защита!
Като че ли, менторите, постигнаха, най-накрая, целта!
Бяха унизени и унищожени свестните, а останалите оставиха да ги схрускат челюстите й.
Принудени измряха опитните и талантливите.
Мазните пръсти потънаха в златото на далаверата, порнографията и кича.

Раковите клетки изядоха, не само болните, но и здравите.
Далаверата, не се интересуваше, дали, са свои или чужди.
Целта бе да присвоят и подчинят всичко, но основно - властта!
Алчна и гладна, далаверата опоска общото, но то не й стигна.
Тогава погледна към откраднатото от партньорите.
Крадеше и трепеше, трепеше и пак крадеше, опиянена, в захлас! Беше изпаднала в делириум и не чуваше, и не виждаше нищо, дори, своята възродена до неузнаваемост същност, живееше във вихъра й, мултиплицирана и неуязвима, защото беше защитена. Беше се защитила в цялата си мафиотска йерархия, а навън – „управляваше“ с демокрация. Не се интересуваше от ум и разсъдък. Ценеше и малкото свое, което имаше - нищожното малко, невидимото, … незабележимото.

Далаверата съществуваше навред по земята, още с очовечването на човека. Беше еднаква и на север, и на юг, на изток, и на запад. Лицата й си приличаха като капките чиста вода,  генът беше човешки. И децата й бяха с еднакво издялан образ и ум, и готовност да служат по наложените правила, а да членуват в метастазите, желание имаха и останалите  червеи, и мухички. С нея се чувстваха велики, без нея – сиротни и нещастни.
Ако беше жив Карл от Трир, щеше отново да измисли нейната история и да съчини лозунга й – далавераджии, от цял свят, обединявайте се!
Но, това беше без значение, защото и без него, отдавна познаваха същността и агресивността й. Знаеха и за страха, който умело насаждаше. Чуваха и дирижираха гласовете на фалшиво пеещите политически популисти и демагози. Далаверата властваше, създаваше и поддържаше своята специфична цивилизация, при която човеците се превръщаха в обикновени имитатори на нормалния, на истинския живот и културата му.

Двуличието завладя душите и те спокойни, безцеремонно продаваха всеки и народа, и себе си, дори!  Родолюбие ли? Беше непознато чувство, изпитвано, единствено от хората!
О, благодаря, не го искам, дръжте си го – не се яде!
Особено чувство, обаче, за тях беше предателството!
То ги владееше!
Гордееха се с него, кичеха се.
Окичваха ги с ордени и звания, пак, заради него.
Не се замисляха, че са престанали да приличат на хора, дори на животните, които не познават предателството, нито на свои, нито към чужди!

Нали и ти се гордееш читателю, макар и скришом!?
Нали и ти ме топиш, приятелю и то, съвсем съзнателно, подчинено?!
Но, какъв приятел си, щом се гордееш с доносите си, срещу приятел?
Що за хора сте, всички вие?
Може ли кастовата ви принадлежност да е по-силна от любовта към майка и баща, към деца, към приятели, към род и родно място?
Не знам, напълно, непонятно ми е!?
Не ти се сърдя – това ти е живота, толкова са и силите ти!
Продължавай – поне, живееш с чувството, че контактуваш с умни и достойни. Пей на воля, колкото можеш, дори фалшиво … както можеш!
Но, трябва и да знаеш, че заради такива като теб - тук, отдавна, нищо не се променя. Няма и как - далаверата не допуска промяна, особено конкуренция, чувства се уютно в блатото. Не смее да излезе, дори, да се измие, не дай си, Боже – да се изкъпи. Самата се беше сляла със смрадта, а вонята на измамата беше благоухание за нея.
Тук, нищо не се дава и не се получава, без позволението на далаверата.
Тя живее в непрестанно ферментираща среда и лека, полека се превръщаше във всевиждащ бог, който пролива кръв, показва жертви, създава насилие и хаос. Това й помагаше да се справи с напрежението сред далавераджиите и плебса. Разделяше ги, за да ги притежава и ръководи. От една страна, крадците, от друга – ограбените. Превърна краденето в единствена човешка професия, ограбваше всичко, което може да й послужи днес, утре или някога.
Територията на насилието беше свободна!
Сдъвка семката и дървото на хората, а  организираната й ракова клетка ги погълна! Опитът за затриването се оказа по-успешен от годините робство, от чуждата политическа и религиозна манипулация.
Инфекцията изпълзя отвътре!

Ние се чувстваме безпомощни, знаем малко за далаверата, усещахме я и страняхме, защото не бяхме паразити, защото не ни харесваше да ни управляват и напътстват тъпанари или нелицеприятни бурсуци - ограничени, дребни, нагаждащи се диви организми.
Безизходицата беше патова за всички – и за крадящите, за далаверата, и за окрадените. Първите бяха обладани от алчност, заради непродуктивността си и след като свърши това, което успяха да откраднат, обърнаха поглед към онова, което колегите им бяха присвоили.
Скоро, много скоро, далавераджиите започнаха да се избиват, едни други, навикът ги принуждаваше. Далаверата трябваше да се подхранва, за да живее, подобно на многоглавата ламя. А към окрадените, към масата, към плебса – ще погледна без сантименталност! Те бързо отлетяха към небитието и когато започна предсказаната междувидова война, отдавна вече, бяха измрели. Никой, не си и спомняше за тях.
Далаверата, отново остана сама да защитава живота на оживелите и „опазените“ си деца! Превърна се, наистина - в единствената човешка дейност.
Беше негово копие!
Но злото си остана заразно и обсеби всичко. Особено, податливи са непълноценните и злото съзнателно ги употребява, за да остане безсмъртно!
мп