foto : internet

1. 
От какво се нуждае София? Едва ли, някой знае, какво му е нужно на града? Съмнявам се, дори, че някой се интересува.
Нужно ли му е, изобщо нещо - ще ви попита общинският чиновник, очевидно, развълнуван, само от далаверата.
Но, всеки трябва да знае, че всичко в този живот се връща – и взетото насилствено, и откраднатото, дори, и това, което си заслужавал, но, не си получил! Рано или късно.

2. 
Връзката между твореца и творчеството му е неоспорима. И в архитектурата ярко се откроява личността на автора. Не е необходимо, дори да го познаваш. Всеки се представя с визитката си, с живата сграда. А, защо се крие това, защо не се изписва името на всеки върху сградата, някъде? Не знам, но, би било правилно. Така обществото ще разбира, кой и как работи за него, стига да не е имитатор!?

3. 
При Освобождението ни, руската армия дава общо, малко над двадесет хиляди жертви!
Но, защо никой,  не говори с почит и мъка, за загиналите беззащитни цивилни българи, не говори за героите, за незнайните?! Паметта на българите, сякаш, се изпари за последните няколко десетилетия. Повече от двеста хиляди са жертвите от Шипка, Плевен, Ловеч, Стара Загора и от другите градове, градчета и села! Защо?
Защо, никой не говори за близо седемдесетте хиляди изгонени и хилядите избити, по-късно, тракийци от Западна Тракия? Помни ли някой изтребените, пак по същото време, от Беломорска Тракия или Македония!? 
Гръмко се говори за българите, спасили, около четиридесет и осем хиляди евреи, също български граждани, по време на последната световна война!
Но, кой говори, за убитите българи от "българи", около, четиридесет хиляди през годините, след нейния край, при раждането на „новото“ общество?!
Защо, само за кратко си спомняме за тридесет и петте хиляди, които умират в защита на чуждата кауза в т.н. втора фаза, преди края й!?
Знае ли се, как българи наказват политическите си опоненти и несъгласните - с позорните си отмъщения като към чужди или към врагове на рода десетилетия, след това - чиито край, все още, не се вижда, нито чува?!
Никой не говори, че и днес, българи продължават да се унижават, пред всеки по-силен или пред всеки, от който имат полза - унизявайки и нас, всички ни, цапат името на целия народ, не само себе си!

Вероятно, паметта ни е слаба! Незачитането на човешкия живот е, също ясно видимо! Може би, е необходимо да се публикуват документи и да се съпоставят жертвите, дадени за неговото свободно съществуване с всички жертви, за да помним, и да се научим редовно да се прекланяме пред всички тях!
Дали, някой е мислил, че е задължително да изразяваме почитта си?
Дали, не сме възпитавани в неблагодарност, само и само, за да се заличат от паметта ни убийствата на извергите без родова памет?
Може би, някой иска да заприличаме на тях?!
Изказваме ли своята почит, благодарност за саможертвата, преклонение към подвига? Не!
Ние се превърнахме в народ от неблагодарници, а манипулациите продължават!! Заприличахме на други, загубихме лика и душата си – за някакви си седемдесет години!     
Къде ли са паметниците, съществуват ли символите на благодарността ни?
Няма и няма скоро да има такива, защото продължаваме да създаваме символи на преклонение към чужди!! А, изградените наши - не виждаме, не уважаваме, блуждаем безхаберни край тях, сякаш, става дума за нещо ежедневно, към което на сила ни задължават да проявяваме почит!  
Вижте паметника на Васил Левски и бушуващия поток коли край него, и абсурдния достъп на забравата, и неуважението!! Та, това е неуважение към себе си, към народа и към изтлялата ни памет, заличена, убита, закопана, манипулирана завинаги!
Питам се, дали, съществува държавник, който ще се засрами от унизителното му състояние в града? Не вярвам! Има ли, някой от тия, с опазен морал? Поведението им говори, само за безвъзвратната му загуба!?

Но, се питам, къде изчезна и вашето достойнство?! Знам къде, но, може би, продължавате, все още, да търсите загубеното!?
мп