Огюст Роден

Днес е четвъртък, Велики Четвъртък!
И в този ден от Страстната седмица се опитвам да пиша!
Специалният ден не е виновен да се обърна направо към въпросите,  които - никой, не смее да задава, защото страхът от политическа репресия е, все още, голям и задушава като огромната хапка в устата, озверялото от глад за справедливост, същество. Въпросите са основополагащи, кардинално важни за съществуването на града и обществото - нали, и той е жив?

Статията доразвива някои от урбанистичните проекти, които публикувам, от години,  в поредицата Градски ескизи, започнала с N1, минала покрай 357, 402,  заедно с всички останали, третиращи темата София и стигна да последните, за сега. Стана и прекалено дълга, за това я разделих на пет части, които е важно да се прочетат, една след друга, защото трудно ще се схване обединяващия ги смисъл, ако се четат поотделно, тъй като са парчета, откъснати от целостта на тялото й.
1.
Може ли, някой да осветли въпроса, защо Националният исторически музей е изселен извън града?
Почти извън, в полите на планината, до гората, в която, като че ли, вече няма разбойници и диви зверове! Не трябва ли да е в него, сред него – принуден и подчинен на безбройните обществени, функционални, градоустройствени и архитектурни изисквания, и норми? Задължен дори, заради каузата да е близо до малките деца и учениците от горните класове, да е на пътя на гости и туристи, на дипломати и професионалисти, за да ги учи?!
Кой идиот реши да го изпрати в дън горите Тилилейски?
Кой гений на злото пожела да откъсне града и гражданството от неговата заслужена гордост, от автентичните му артефакти?! Не знам.

От кога не сте ходили там? Били ли сте. изобщо, някога?
Не ви ли боли, че не сте видели на живо богатството, с което може всеки да се гордее? А, то е уникално и сравнимо по световните норми, дори, понякога стои над тях!? Не се ли чувствате задължени да помогнете и подкрепите образоваността на децата и внуците си, а и своето!? Отново, не знам.

Не се ли срамувате от безпомощността и апатията си?!
Аз, се срамувам! Защото, след преместването на музея там, в края на града, съм бил, само, два пъти. Нищо, че той олицетворява историята на развитието на културата и еволюцията на етноса ни. Нищо, че единствено там, в него, може да се проследи и творчеството му! В него има експонати, каквито не притежават и най-богатите музеи по света, напълнили колекциите си, основно, от създаденото по нашите земи.
Това притежание е заслужено право за гордост, защото доказва, че сме един от най-старите народи на земята, с култура, която сме подарили на останалия свят, преди всички други? И писменост, и език, и мистерии, и богове, и вино, и технологии, и изкуство! Огромно по обем и творческа мощ богатство, оставено ни тук, крадено и ашладисвано към стволовете на останалите етноси и народи, край нас, и по света.

Защо властта на държавата и града нехаят за своето и за обществото самочувствие?
Защо изпразниха града от една от основните градообразуващи функции?!
 
Защо музеят обитава сгради, с коренно различни, не музейни функции, възможности и изказ? Дали, разбират малоумието на гениалната му пространствена трансформация? Музеят бе изселен в преизподнята - там, дето всеки се страхува да се доближи, камо ли, да разбере и потопи. Кой турист ще посмее да отиде, за да види това несметно богатство и да  разбере повече за днешните хора от наследената им култура, и накрая да излезе с промененото си чувство за превъзходство – разбрал, че собствената му културна идентичност, е следствие от видяната!?

Тези въпроси са първите. Нямат логично обяснение, както е необяснима и човешката глупост.
В следващите ескизи ще продължа да питам, ще продължа да задавам и други, за да търся отговорите им. Ще питам и сам ще си отговарям, ще предлагам свои решения, защото, само, чрез умно градоустройствено планиране, гражданите на София ще могат да живеят в умен, и прославен град.  Тогава и той ще пребъде.  
мп