Роден

Днес е тъжният петък, Велики петък! Продължавам да задавам въпросите си - нали, творчеството не е работа, а божие вдъхновение!

Вторите по важност въпроси се отнасят до интереса на гражданите към богатствата на Националния исторически музей. Дали, съществува такъв? Искат ли да имат музей на световно ниво в чертите на градския център или не?
Ще изразят ли ясно желанието или нежеланието си - да го имат на една ръка разстояние, или той ще продължи да си стои забравен там, където е днес?

А, може би, не им пука, защото, никога не са го посещавали, а и нямат намерение да направят това, в близките сто години. Наблюдавам и разбирам, че на повечето, не им дреме, дори, за да защитят човешкото и националното си достойнство, защото не притежават такова!
Възможно е, да им липсва осъзната културна връзка и близост с наследеното творчество!? Може би, активното преселение на другите етноси да се е превърнало в пречка, която доминира, още, след смесването им с траките и българите, а, може да е следствие, и изява, идваща от дългогодишната липса на самостоятелна държава, или придобитата подчиненост и комплексите й да им тежи?! Да не би да е недостатъчното образование, въображение или нуждата от култура!
Липса на заинтересованост, би могла да бъде и някаква политическа манипулация, целяща нараняване или обезличаването ни като етнос.   
Може да е и отрицание, следствие от глада, родило се в близките години, когато апаши нараниха духа и самочувствието на народа! Или пък, е реакция на бягство от тяхната власт и опека, на вече бивши, негови граждани! Или, заради притока на трудови преселници, носещи агресията си в големия град - амбициозни, но подчинени и покорени от нея, все още, не адаптирали се към средата.

На никой от тия, не му дреме за града и паметта му, защото са си чужди, толкова, колкото са чужди и на селото, и на градчето, откъдето идват! В краткият си живот, до сега, те изоставят всичко! И род, и близки, и памет, без да са успели да  намерят новите, които да почитат - и се превръщат в безпаметни.
Въпреки, че адаптивността им към новото е, също толкова, мощна - няма сила на света, която да ги накара да се загрижат за нещо, обществено значимо, било то, национална кауза или уникален музей! Не се интересуват от обществените богатства, нищо, че ги няма, никъде другаде, не се интересуват, какви са били дедите им, нито дори, защо сме изпаднали, тъй ниско, днес! Мислят, единствено, за амбициите си и парите, които ще им донесат.
От тази нова градска прослойка, няма да има защита на стремежите на обществото да усъвършенства средата си. Не би било възможно, до евентуалното им сполучливо приобщаване, да се мисли за тяхно активно участие в обществения живот, камо ли, да се мисли за музей, дори, той да е национален!?

Очевидно, доминиращата млада интелектуална среда е неподходяща и чужда на проблема, а сегашното местоположение на музея - защитимо. Гражданите ще продължават да не знаят, че съществува подобно чудо и ще продължат да усъвършенстват простотията си, а истинската ни история ще остане занимание, само и единствено, за специалисти, и заблудени туристи!
Но, съществувате вие – умните, знаещите и интелигентните!
Има и такива като мен, които мислят и се стремят да помогнат за усъвършенстване на градската среда. Затова, пристъпвам към следващия въпрос – да търся подходящо място за сграда на нов, уникален бъдещ Национален исторически музей, тук – в сърцето на София. 
мп