Великден е!
Дълбоко в душата ми се появява мисълта за възкресение на българския дух. 
Държавата и народът се нуждаят от прераждане!
Крайно време е поробеният народ,  затворил се, притихнал, за да не погуби, сам себе си - да се сдобие с полагащото му се достойнство и самочувствие! Трябва да му се помогне да изтръгне и изчъгърта страха за живота си, да отхвърли вековното си раболепие!
Трябва и не вярвам, някой да е против да възкресим свободата на духа му!

Проблемите с отвоюване на територията, подходяща за изграждане на нова сграда за Националния исторически музей, от вече изхабената и ненужна политическа функция, наложени от тежки дългогодишни зависимости, дори - от некоректни интереси, надделяваха над нуждите на гражданите, града и държавата! Те са живи и днес, а интересите са абсурдни, нищо, че силата на  тяхната защита, превъзхожда, дори, тези на народа!
На това място е изоставен да вегетира, отдавна - морално остарял, грозен паметник, отдавна носещ, никому ненужна, умираща политическа фикция, която с безполезността си, отнема правото на възраждане на тази част от централната зона на София. Дори й вреди!
Територията не се използва оптимално от града, чисто функционално. Оставям настрана и не разсъждавам по политическите условия, осигурили раждането и съществуването на паметника.

Не искам да го премахвам, нито да го събарям. Всеки паметник сам, с въздействието си и почитта към духовната сила, която излъчва, трябва да защитава продължителността на своето съществуване, защото е издигнат от хора, за да демонстрира техните морални, политически и културни характеристики.  
Предлагам да го преместим! 
Нека, всеки, който иска и може да пренесе със собствени сили камък - до новоизбраното място, тъй като това, което заема е, несравнимо по-нужно и важно за града, с предлаганите  нови функции и носи по-висока морална, културна, и урбанистична полза на града! Променя интелектуалната му категория!

В момента територията, в незалесената й част, е безлюдна, а това тежи и вреди на града. Не носи и ползи! Не се и стопанисва, стои чужда и несигурна в преголямото пространство! Средата е политически променена, без да се пренебрегва несъстоятелността на паметника. Пазят го, въпреки, че никой, не иска насилственото му премахване! Изписват го, понякога, а това категорично говори за едно загубено за града, въпреки ценността си, пространство!
Многократно съм си задавал въпроса, защо не издигнем паметник и на османския поробител, след като имаме този - голям, висок, сам, без аналог? Какво ни пречи да издигнем, още един до него, също толкова голям. Ни акъл, нито образование!
Не трябва и да спираме, защото днес, вече ни е нужен и друг!
Ще напълним градината с чужди паметници, удостоверяващи нашата сервилност към всеки окупатор!  Нищо, че в столицата  нямаме паметници на героите от Шипка, Плевен, Стара Загора, от Батак и Перущица, от Сливница, Дойран и Одрин, а имаме този!
Ще имаме, очевидно, и други!

Защо властта, не изпълнява своите решения?
От страх или от раболепие?
Дали разбира, че унижава достойнството и самостоятелността на народа, и принизява стремежите му да живее, и полети – независим, и свободен?!

Представете си, че върху терена се изгради сграда, която не засяга съществуващата зеленина, нито функциите и геометрията на градината, нито пешеходната и транспортната достъпност до нея! Музеят и богатствата му биха могли да се превърнат в обичано, и посещавано място за култура, и история, за достойнство, и прослава!
Тогава, който иска да види тракийските и българските богатства – моля, да заповяда в София и България!

А, средата е великолепна!  
Отсреща са университетът и Националната библиотека. Срещу нея, от запад ще се изгради, рано или късно, Музеят на българските букви и култура, а между тях – площадът на културата с паметниците на Св. св. Кирил и Методий, на Св. Климент. На север остава паметникът на Левски и картинните галерии, а зад всички тях, на запад, се нареждат религиозните сгради и места на града, Народното Събрание, Патриаршията и БАН, обвързани от обща  пешеходна структура! / градски ескиз N 1.

Вярвам, че властите на града и държавата ще могат да се издигнат до висотата на градоустройственото предложение. Ползите ще са очевидни, дори, за паметника, защото е правилно да бъде опазен, а не взривен .. като мавзолея!
Местата, които са подходящи за неговото преместване ще изберем заедно като моите предложения ще съобщя в следващия ескиз.
мп