Татлин

Важно е, вероятно е важно, да се отчитат ползите и вредите, които допринася или нанася всяка власт върху стопанското и културно развитие на управляваното население. Трябва да съществува такъв индекс, който да синтезира качествата и недостатъците й, за да са видими при следващи избори.

Дали, „болестите“, с които властта ги заразява, отминават или се превръщат в нелечими? Дали, гладът е по-силен от психичните щети или вредите върху материята са винаги първи и задължителен  стадий към моралното  пропадане?

Трябва да съществува подобна статистика, за да се сравняват щетите, нанесени от собствената власт и тези, понесени от народа, от чуждата, независимо от формите и състоянието на упражняването им. Така, ще се знаят ползите и влиянието, което оказват. Необходими са сравненията – кой, колко е спасил или избил от собствения си народ, за да опази своята власт, кой и какви загуби е понесъл при защитата на неговия живот, колко са жертвите, колко са чуждите? Какви са резултатите от сравненията? Биха били интересни при коментирането и на приносите или вредите, оставени от политическите идеологии, както и тези от икономическите доктрини. Защо няма такива?

Обществото ще е по-добре информирано и ангажирано с ежедневие си, а и с бъдещето. Човечеството трябва да познава престъпленията на т.н. комунизъм, така, както се е отвратило от тия, на нацизма. Познава измамната сила на капитализма, но, не знае нищо за тая, на социализма. А чували ли сте, поне един, нормален политик или държавник или още слушате с внимание словоохотливостта на измамата?

Каквото и да правят някои – животът им е свързан, предимно, с червото, с манджата и виното. Тези неща ограничават рамките и разбирането им за живота. Други, непрекъснато повтарят, че живеят в 21-ви век, сякаш са изпреварили с векове останалите! Трети, наистина са там, но, никой ги не чува. Има и такива, които живеят, все още, в оковите на феодализма, но, не знаят това – мислят, че и те са съвременници на дигиталната ера!

Тоталитарната власт е измамна политическа форма за управление на народите. С нея те достигат, по най-лесния и безболезнен път, до абсолютизма, и диктатурата. Обърна ли се назад, виждам поредица от примери и неопровержими доказателства - от  Ленин и Сталин, Мао и Джо Ен Лай, днес и от Пин, от Ким Ир Сен до наследниците му, от Димитров, Червенков и Живков - до техните, от Тито и Милошевич до Енвер Ходжа, Янош Кадар и Гомулка, от Валтер Улбрихт, Чаушеску и Кастро до останалите тоталитаристи … днес.

Тези мисли, както съм казвал и преди, са откъслечни, и несвързани по между си, записвани са на хартия или в телефона по различно време, по-точно, когато се родят, за да не се изгубят, и … понякога виждат бял свят.

С изненада, снощи изгледах филм за Северна Корея, но запазих ескиза и написаното в него, тъй като манипулацията и страха във филма, показваха коректността на наблюденията ми.
мп