Свободата е невъзможно състояние за човека! Сам търси и си създава зависимости.

Всекидневно боравим с хиляди думи, без да се замисляме за произхода им.
Рано сутринта на екрана излезе заповедта „затвори“!
Замислих се за богатството и точността на българския език, за невероятността при създаване на думите. Удивително е съчетанието „за - твори“, което събира две малки думи, за да те принуди, да ти заповяда да не преставаш да твориш, а, не да затвориш или да се затвориш!
*
Политическото управление на съвременните общества, дори, да не е, се смята и се нарича демократично. И това, на тирана, също! Независимо и от очевидните функционални пропуски в „демократичното“ парламентарно или президентско управление.
При тях крадецът вика – дръжте крадеца, но, не за добруването на ограбвания народ, а, за да предупреди пазачите си. Никой, никога, никъде и по никакъв начин, не се интересува от глада му, той трябва да бъде беден, гол и бос, за да се подчинява!
*
За демокрацията е характерна логоманията.
Изразява се чрез пристрастните и безплодни прения, безсмислени и съзнателно усложнявани от празнословието на неграмотните, в същината си, партийни членове. Тяхното поведение поквари поколенията след нас, като че ли, завинаги.
*
Характерна за живите общества е и автофагията, която от своя страна, е изчистване, процес на утализация и своевременна преработка на ненужните части на клетката, за да се чисти постоянно и да се стреми да укрепва механизма на живот, и продължителната младост. Тя е същината от живота на живите организми. На градовете – също, а нейните пулсации на обновление са най-характерния, но невидим белег на града.
Благодарение на тези процеси, здравите клетки се избавят от ненужните или от техни части, а организмът като цяло – от болните.
*
Автоматичното отстраняване на ненужното или излишното, обикновено отстранява нежизненоспособните и слаби елементи на всяка структура. Съществуват уникални форми на преобразяване, при които излишните, понякога, се преобразуват в нови клетки или просто се обновяват и оживяват, след изчистване на инфекциите и токсините.
Тя действа постоянно и на импулси - толкова характерни за изостаналите, в инфраструктурно, и транспортно-комуникационно отношение, български градове. Както при човека, така и в града стресът, гладът или болестите засилват, или отслабват функциите на автофагията. Тогава - клетките, хората и градовете, намират енергия от вътрешните си ресурси, която ги опазва живи, изчиствайки ненужното. София е типичен пример за тези перманентни промени. Властта и партиите й – също. Заради нея, те се охранват и защитават от „ демокрацията“.
мп