Иван Милев

Не вярвам, някой да знае, че синът на известния руски дипломат граф Игнатиев е живял и починал на българска земя, най-вероятно избягал от родината си у нас, заради репресиите над управлявалите преди, а, не от любов към българския народ! Гробът му е в централните софийски гробища.
А, знаете ли – на какво приличат те? Едва ли!
Приличат на изоставено бунище! За всеобщ срам!

*
Сценаристите на живота ни, след преврата от преди три десетилетия, използваха жаждата за слава на непознатите провинциални ченгета и доносници, които жадуваха да се прочуят, да се прочуят и заживеят в столицата, чрез властта, и за сметка на обществото, както живяха предците им, а майсторите на интригата – решиха, че ще ни заблудят. Мислеха, че ще е и завинаги!
Промяната беше новост за дългата, предългата история на човечеството, защото не съществуваше, подобна до днес, в която части от обществото, изведнъж, от бяло – почерняха, от червено посиняха. Разбира се, заради „изкусната“ кражба, а от зелено – побеляха, не от яд, а от завист.
Животът и историята, отново показаха, че не спират да текат и непрекъснато се променят, дори, до неузнаваемост, опровергавайки мъдростта на човека! Потвърди се, че homo sapiens - разумният, е рядко разумен!

В същност, промяната се оказа малка, тъй като Природата, не търпи скокове в еволюцията си. Не е възможно, ей така, изведнъж и мигновено, да се осъществи прехвърлянето ти от класата на глупаците – в тази на умните, от страната на грозните – в онази, на красивите, от света на задръстените и мързеливите – в света на работливите, и отговорни, нито, е възможно от тъмната дупка на бедността, и ограниченията да попаднеш в космическите възможности на богатството, и ума, защото еволюцията е задължителна!
Всяка промяна, дори, парадоксална, по своята същност като тази, потвърждава правилото, че обществото, винаги, претърпява и нещо странно, и различно, без да се променя базата на сътвореното. Налага се силата на добродетелта над обстоятелства, основавайки се на вечната дилема в борбата на отделния човек с тях - в обществото, приело или отрекло се от личната изгода!

*
Плутарх пише … „Човек, достигнал пълно съвършенство, изобщо, не се интересува от слава, освен, до толкова, до колкото тя улеснява началото на всяко дело като създава доверие“.   
„Липсата на мярка е опасна във всяка област, а в политическата кариера е пагубна!
Това, което е решила съдбата, идва неочаквано, но то е, по-скоро, неизбежно!  Истинската добродетел, не може да бъде сломена, дори от съдбата.  / Плутарх / 45 - 50 г. – 120 г. след н. ера, „ Избрани животописи“ на  Александър, Клеомен, Агид,  Цезар и други  / прев. Б. Богданов.

*
Попитал Цезар сенатора Консидий –
„Ти, защо не се побоя и не си остана в къщи?
Старостта ме предпазва от страх и понеже ми е останало малко да живея, не се нуждая от голяма предпазливост – му отговорил той.
мп