Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06 23:16 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 582 БОСИ 1
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 108 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 25.08 22:41


ГРАДСКИ ЕСКИЗИ  N 582
Боси 1

 image


Неприятно чувство буди недостатъчната интелигентност.

Чуждата. Своята – никой, не забелязва, нито оценява.
Чувството често се появява и чрез архитектурното творчество  -  като необходимост
от индоктриниране на обществото
, за нуждите на временната власт.

И днес, не мога да си представя, колко боси в професията са били колегите, сътворили, и изградили грозния псевдо-класически архитектурен „ансамбъл“,
от сгради на висшата  държавна администрация, в центъра на София!?

Свикналият бос да ходи, трудно ще обуеш, си казах и продължих да размишлявам.

Затворили са очите и разума си за богатствата на Сердика, безпощадно и сякаш нарочно, унищожават наследената култура, каквато няма или се среща, твърде рядко по света! Неподготвени аматьори и ограничени във въображението си „творци“, обезобразяват града, завинаги! Изоставят го недовършен и в насипно състояние като боклук, в който сме принудени да живеем, правейки се, че не го забелязваме!

Проектират нов административен център на града и държавата,  напълно откъснат и необвързан с мащаба,  параметрите, и хармонията на съществуващия град, за да наподоби руските примери, но, тук в хилядолетна София! 
Създават център от тежки и отблъскващи сгради - без площад на властта, овладян и днес от, все още, живия транзитен транспортен трафик, пресичащ най-главното и важно пространство на столицата, и държавата!
Създаденото отблъсква с грозната и нехуманната си архитектура, сред град без сравнения, заради унищожената археология и история, а, на всичко отгоре - с потенциал за развитие на нов линеарен център на град с радиална планова структура!
В град, без човешка мярка и без емоции, в пространства - замислени и направени с изумителна немощ!
Но, къде изчезнаха блестящите архитекти, направили, наскоро,  сградата на банката, на министерството на отбраната..., защо са заменени с аматьори – никой, не може да каже? Това е престъпно неморално действие и би трябвало, да се квалифицира като посегателство срещу самоличността на държавата, да се квалифицира като кражба и принудително отнемане от културното й богатство, от това на града, и жителите му!

Питам се, кога и коя политическа власт ще се заеме с болестите и с болките му? 
Никой, не знай!
Днес, продължава да се работи без ред в хаоса, без формулирани и продиктувани от интересите на града, правила и закони, неподчинени на професионализма, а на интелектуалната ограниченост и алчност на властта - парче, след парче, трудно обвързани градоустройствено и архитектурно, едно с друго, и без обществена полза.
Късогледството, като че ли, е характерно болестно състояние на всяка градска власт!

Но, не за това ми е думата.

Започнах да пиша този кратък анализ, тъй като искам да подчертая два неумиращи факта :
 унаследената професионална недостатъчност на част от колегията и
-   учудващата, изумителната апатия, и безразличие на властта към съдбата на града.

Блазни ме мисълта, че мога да цитирам разсъжденията на Николо Макиавели
/ „Избрани съчинения“, Тит Ливий, глава
X, прев. Иван Тонкин /, във връзка с тези изводи, но реших, че вероятно ги познавате. Затова ще спомена, само дребна част  - за отговорността на владетеля или републиканския водач, които активно трябва да работят за създаването на устоите на властта и на града.
Владетел, който търси земна слава, би трябвало да желае да завладее някой покварен град, но не, за да го разврати напълно, както е направил Цезар, а като Ромул -  да го преустрои изцяло …
владетел, който желае да устрои добре един град, но, не го прави от страх, за да не загуби властта си, заслужава извинение, но няма, никакво оправдание за онзи, който не е преобразил града, щом като е имал възможност да запази властта си. …
Пред тях се откриват два пътя - единият, който ще им осигури щастлив и спокоен живот, и ще ги прослави след смъртта, и другият, който ще ги обрече на непрестанни тревоги, а след смъртта ще ги покрие с вечен позор …
Нека, никой не се бои, че не би могъл да постигне това, което някога са постигали други, защото хората, както казах, се раждат, живеят и умират като следват винаги, едни и същи закони. … здравината на една република или царство се състои, не в това да има господар, който да я управлява мъдро през целия си живот, а в това, да има господар, който да установи в нея, такива закони и такъв ред, че благополучието в държавата да продължи и след неговата смърт.“
п.п. След време, към текста прибавям и пожеланието ми - всяка власт да стимулира жизнените сили и творческите възможности на народа ни, за да му помагат да преодолява по-лесно, трудностите на бъдещето.

Целта на тези ми разсъждения е свързана с предъвкването на стари градоустройствени проекти, родили се, малко след онзи период, осакатил градския център на София. Днес, те намират своя нов живот в главите на колеги, отчайващо чужди на градското планиране. 
В пространството се носи гениалната идея за създаване на втори градски център върху свободното, празно от десетилетия, пространство, южно от железопътната гара.

Да,точно там, дето, никой не смее да направи нещо, защото, не знае какво и как, нито има средствата за това!? Там, където преди близо петдесет години същата неграмотна генерация „творци“, създаде проект за умопомрачителен административен център. Беше се упражнявала, при опита да се подмаже на тоталитарната власт, надявайки се на нейната благосклонност, да й намери, още работа, „откривайки“ поредното градско безумие! Беше готова да създаде огромен „вторичен“ градски център, без ясна функционална и градоустройствена програма и смисъл! Без да помисли за града като цяло или поне, за задължителната, но липсваща планова, пространствена и пешеходна връзка, с другата част на града, северно от линиите! Беше видяла празно място, върху което се нахвърли като невидяла!
Историята помни,че е свидетел на най-различни умопобъркващи действия, практикувани, естествено, от лакомата и неграмотна техническа власт!
И не само от нея.

За това – в следващия ескиз.
мп





Гласувай:
0
0



Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 91572
Постинги: 325
Коментари: 1
Гласове: 29
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930