И градът, и гражданите му създават, и трупат памет. Градът събира своята, ние - нашата.
Гражданите записват, а градът се мъчи с всичко друго, за да остане в паметта на времето. Как го прави, не знам, защото не се забелязва, но, след като е жив – всеки знае, как и защо. А и той невидимо се образова, и расте, макар и по-бавно, през столетията, заедно с нас. Наистина, като всеки и той пази памет за всички, живели с него! Къта я.
*
Връзката е училището!
Твоето, моето, нашето, кварталното - то се е появило, преди нас, преди братовчедите, преди родителите, а, може би, са го построили за някои от дедите ни – първи учили в него, първите, запомнили го и тези, които се гордееха с него!
С право се гордеем и ние, наследниците.
Гордее се и кварталът, дори, градът, защото го следва, неотменно, при стареенето му! Училището и учителите дават, и на него знания, и разум, както на децата, на теб, на мен, на нас, и съучениците ни!
Няма друга обществена сграда, обичана повече! И то - от толкова много, все умни!
Тук се раждат победителите и водачите, раждат се десетилетни приятелства, раждат се паметта, и незабравимите спомени!
*
До скоро беше така.
Паметта продължаваше да се предава, до деня, когато се появиха безименните и безпаметните, недоразвитите и двойкаджиите! Далавераджиите.
Останалото го знаете.
Изчезна любовта към единственото неживо, към знаменитите и прекрасни учители, загуби се паметта за изявените приятели, за гамените и двойкаджиите, за чешитите, дори, за учителите, които са учили поколенията преди, но и нас, обезцениха се и изчезнаха спомените за тяхната, и нашата класна, за приятелите!
Нищо вече, не се трупаше в общата памет!
Борсуците изравниха дължината на пръстите на детските ръчички, а след това, започнаха да изтриват и паметта им! Накараха децата да учат за пари и за бележки, а, не за знания!
Първоначално, парите се даваха на обеднелите учители, за да оживеят, а след време, след като се разбра за готовността на недоволните родители да плащат, още и още - за по-сигурни знания на децата, даскалите възприеха това желание като възможност да забогатеят, и принудени, и те  станаха търговци! Също като адвокатите и лекарите, като чиновниците и далавераджиите, като посредствените, превзели държавата!
Преобразиха образованието като всичко останало, в недоразвития им свят, в търговия!

Подиграха се на изконния интерес на българина към знанието!
И първи затвориха старите училища!
Гнус ме е и спирам да мисля, и пиша за т.н. „реформи“ в образованието.
*
Предлагам общественото образование, училищата и университетите, да се закрият!  В тях, не се получат знания, а причината е само една – компрометирани са, подобно на опитите на социалистическата „демокрация“, да създаде нормална държава!
Обучението трябва да се предостави на частните учители, както е било по времето на Възраждането, преди близо две столетия!
Може би, чак тогава, ще се появят, отново и будители!
Иначе – ще се принудим да закрием държавата.
мп