Прочетен: 465 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2018 15:17
Целта на властта
Салвадор Дали
И аз разбрах целта на временната власт, въпреки, че това, не било особено трудно! Затруднението идваше от характера ми, защото възприемам всеки добронамерено.
Дълго очаквах да се прояви промяна в действията й, но без резултат – каквото си знаеше баба, това си баеше. Оправдавах я, заради неопитността й - с ограничените й възможности да се учи и да се променя, в нелеката задача да управляваш по-умни. Накрая се отказах и изведнъж ми светна -
Тя се стреми да изравни нивото на бедност на народа с нивото на глупостта си! Стреми се да изравни безхаберието си към всичко и всички, дори, към инвалидите - с безкрайността на ограничеността си, и с пълната липса на добронамереност!
Но, в това, няма нищо ново си казах и отворих избраните съчинения на Макиавели, а от „Флорентински истории“ прочетох мисли - писани, преди петстотин години!
*
И колкото измамата е по-успешна и по-ловка, толкова по-голяма слава и похвала носи тя на измамника. Получава се така, че причинителите на зло са възхвалявани като умни, а порядъчните ги порицават за глупост.
Младежите безделничат, старите развратничат, мъже и жени от всички възрасти се отдават на лоши привички. Това поражда сребролюбието, което може да се види у всички граждани и стремеж, не към истинската слава, а към недостойни почести – източници на всякаква ненавист, на вражди, разногласия, и разцепления на партии, които, на свой ред, пораждат смъртната присъда, изгнанията, униженията на добрите граждани, и превъзнасяне на злосторниците. Защото добрите хора, уверени в своята невинност, не търсят, подобно на злонамерените, някакви поддръжки и почести, така, че незащитени и не обградени от почести, те загиват.
Безнаказаността на злото поражда у всички стремеж към партиите, както и към могъществото на същите, защото злонамерените ги следват, поради алчност, и честолюбие, а достойните - по необходимост.
Най-пагубното, което може да се наблюдава във всичко това, е изкуството, с което деятели и водачи на партии прикриват, зад най-благородни слова, своите замисли и цели като неизменно (показват, че) са врагове на свободата, защото я потъпкват под предлог, че защитават държавата, ту от оптиматите, ту от популаните.
Понеже наградата, която очакват от победата, не е славата, че са освободили родината, а удовлетворението от това, че са победили своите противници и са им отнели властта. И когато, накрая властта се окаже в техни ръце, няма несправедливост, нито жестокост или хищно деяние, което те да не се осмелят да извършат.
От този момент правилата и законите се издават, не за общото благо, а за изгодата на отделни лица, от този момент решенията за война, за мир, за сключване на съюзи се вземат, не за слава на всички, а в интереса на малък брой хора! – Николо Макиавели / 1469 – 1527 г. /, Избрани съчинения, прев. Ив. Тонкин.
мп
Драги модератори, безобразието на което ...
Държавният кораб