Красотата е … вечна и нито се ражда, нито загива, нито се увеличава, нито намалява   – Платон.

     Платон

Остарявайки човек, често преживява края на дните си с преродения дух на родителите и близките си, вселили се, обикновено, в по-млади роднини или съвсем чужди хора. Размислите и последствията от темата се появяват, ако сме приели учението на Питагор за безсмъртието на човешката душа, възпято от поети като Овидий и подкрепено от философи, като Платон.
А, всеки пита - къде отива образованата, интелигентната човешка душа, след края на материалното човешко тяло? Наистина, абсолютното й изчезване е невероятно, неприемливо решение, защото изведнъж, се губи натрупваната, през годините, енергия, концентрирана от преживения опит, изфирясват, дори, ограничените ни знания, изчезват богатствата на ума и разума, а това води, не само, до огромни загуби за идващите поколения, но и загуби на интелектуална енергия,  тъй необходима за Космоса.

И така, след някоя и друга година, нужна за израстването и образоването на индивида-приемник, изведнъж, чуваш и виждаш в поведението, гласа, и думите, в израза му – някои познати, от починалите си близки! И се радваш, и започваш да мечтаеш, че и ти няма да изчезнеш завинаги като тялото си!
Подобни повторения правят живота ни уникален, а за всеки, по своему и щастлив. Заслужава си човек да живее по-дълго и с ум в главата, за да ги разбере, и усети!  
Резултатите от творческата работа, на съзвездия гении, подкрепят твърдението, че в живота на Вселената доминират вълните на пулсацията, а божественото преображение на душите и присвояването им, чрез менемпсихозата, е изключително важно, защото, и без да иска или да се стреми човекът поумнява, благодарение на прелитането на натрупаните творчески възможности, от един, съществувал до скоро ум, в току-що роден!
"Живей, сякаш ще умреш утре, учи, сякаш ще живееш вечно!" - Матмаха Ганди
мп