Красотата и хармонията в архитектурата, и градоустройството на града, на всички негови части или пространствени елементи, и сгради, възпитават, и духовно обогатяват неговите жители, при десетилетният им контакт. Оформят естетическото им разбиране за абсолютно  всичко, което е нужно в живота, насърчават творчеството им към усъвършенстване и промяна, повишават интелигентността, обогатяват и вкуса на всички, без изключения. Издигат и оформят нивото на културата им.
Привличат! Обичат!
Архитектурата е най-съвършената игра на разума и красотата. Тя е изключително трудна за усвояване и покоряване. За това и толкова рядко, някой успява. Ако, не вярвате на написаното – разходете се из града и ще се убедите, че говоря истината.
Затова се питам и питам, а, вероятно, и много от вас правят същото  –
има ли Общината политика към архитектурата на града, създадена от специалистите, и приета от гражданството, за настоящето и бъдещето му?
Или я кара, ей така, без разум и смисъл, както всичко, до сега!
*
В тази връзка ще повторя, отново, отдавна писаните думи на Хенри Хоум, лорд Кеймс / 1696 –1782 г. /, философ и юрист ..
„Пропорцията допринася за красотата. За нея допринася и редът на видимите обекти, не по-малко, отколкото простотата, правилността, и пропорцията. Във всички творения на природата простотата прави силно впечатление ..
В изкуството, богатият орнамент в живописта, паркоустройството или архитектурата, в облеклото или в езика, показва нисш, или развален вкус.
Простотата в поведението и маниерите има очарователен ефект, и винаги печели симпатията ни“.
*
„Може ли, едно упадъчно общество да харесва възвишените неща, в която и да е област? Навярно, не .. и затова в нашите общества, такива, каквито са, с нашите тесногръди нрави, с нашите дребни, и жалки удоволствия, красивото може да бъде, само, случайност, и тази случайност не заема такова място, че да може да промени общия вкус, и да насърчи повечето умове да се обърнат към красотата!
След това, идват нощта и варварството.“ – пише и Йожен Дьолакроа  / 1799 – 1863 г. /
мп