Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.09.2018 22:18 - ГРАДСКИ ЕСКИЗИ N 616 Фарс
Автор: forma Категория: Политика   
Прочетен: 513 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 04.11.2023 17:57

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
ГРАДСКИ ЕСКИЗИ  N 616
ФАРС или още към ескизите 215, 216, 426 и 607
Приказка за големи и не много умни
 

 image

 
Имало едно време на света една бедна държавица, от която всеки, който я управлявал, крадял на воля! Приличала на съсухрена старица, а хората – на мършави силуети.

Били добри и умни, но постоянният глад, и предългото им съществуване ги докарало до апатия и инертност към всичко, и сякаш, предпочитали робството пред свободата. Не търсили път за самостоятелен живот - само философствали и чакали доброто - само, да си свърши работата.

Обичали песните, виното и красивите шевици по дрехите си, които сътворявали, за да са и те красиви като тях, почитали боговете и създавали легенди за живота си, които примитивите от близкия им свят присвоявали. Живеели в сърцето на земния рай и го украсявали с пословичното си трудолюбие и уникално творчество.

И сред тях, както навсякъде, имало добри и лоши хора. Имало и такива, които приличали по характер на дребните хлебарки, пъплещи наоколо и на вечно пияните винарки, които не можели да вършат, нищо друго, освен, да доносничат за другите пияници.

Държавицата, земята и хората били собственост на жестоки тиранини, на партии с измамни и неизпълними обещания като рядко имали щастието и късмета да ги управляват нормални и загрижени водачи.

Буболечките  се подчинявали, както на тираните, така и на специалистите по сигурността, превръщайки се в обикновени лакеи, а в отплата ги награждавали с дребни длъжности и мизерни подаръци. Избирали ги, по един и същ калъп – еднакво подли, коварно верни, но и непрестанно, проверявали предаността им. Всички помагали на диктаторите като не забравяли и себе си! Служили им дълго и колкото могли - вярно. Законите в държавицата били направени, уж да се грижат за всички, но ... за някои повече, защото трябвало да се подпомагат, случайно забогателите им членове!

Не се привързвай!
Нека дружба не прекрачва твоя праг,
че в наше време най-добре е - да бъдеш хладен като бряг.
Дочакал мъдростта ще видиш, че в близкия до теб човек,
се крие не приятел верен, а твоят най-потаен враг.     
Омар Хайям  / 1084 – 1131 г. / „Рубайят“, превод Й. Милев,  Бодлянски ръкопис, открит през 1460 г.

Възприели, присвоили по-точно, каквото могли от управлението им, но това, което смятали за най-ценно, откраднали! Било измамно и лъжливо и им изиграло подла шега, след време, като ги довело до грешки.

И те се помислили за богове - като самовлюбените тирани!
За богове!

Нищо, че глашатаите им продължавали да пропагандират, все познати религиозни идеологии – за равенство и доброта, заменяйки ги с подобни, не по-малко измамни - политически.
Живеели бедно, но добре, докато един ден не разбрали, че нещата в държавицата не вървят, както трябва и скроили преврат, за да опазят и себе си, и потомството. Успели устойчиво да завземат и да контролират властта, вместо обожествения диктатор и неговите – не много на брой, безрезервно предани!
Тогава, отнякъде се появила, непозната до момента, неорганична "супа", заместваща разсъдъка на повечето от тях, на всички тия - оприличили се на боговете от миналото. Самозаблудата им не помогнала на гражданите, но покрила и скрила лъчите на слънчевата светлина за тях и над цялата държавица, заради лошото им управление!
Представяте ли си, какво е станало, след като скрили Слънцето?!
Настъпил мрак!
Трудно управляем, непрогледен.
Изчезнали и предишните проблясъци.
Все едно, че територията се преместила на вечно тъмната обратна страна на Луната, на която не й било писано да вижда слънчевата светлина.

Изчезнал умът от главите на хората, появил се страхът!
Загубило се здравето, затворили училища и университети, а някои ги трансформирали в друго, тъй като и учителите избягали, напуснали и умните!
Поканили глупавите и некадърни буболечки да преподават и учат останалите, но, как да учиш на тъмно - никой не знаел?!
Тъмно било и в главите на новите учители!

Настъпило ужасяващо време за потърпевшите, попаднали под законите на гетото, от които предците им се били откъснали, отдавна,  … още, преди хилядолетия!
Доброто и Божията благодат били за тия, който останали на светло, за актьорите, за лакеите и за всички доносници,  които потърсили и намерили, по единствено познатия им начин, светлината!

О, колко мъдреци поглеждаха с печал
към този и към онзи свят, и що   без жал отнесе ги смъртта.
Безсмислени пророци – днес, тяхната уста е пълна с кал!

Не, че били слепи и нечувствителни, просто - слепотата им била наследствена и подобно на миризливите порове притежавали други, полезни за тях, но вредни за останалите качества. С безчувствие се сдобили от еднообразната си работа, която тъпо и упорито вършели в полза на сигурността на вождовете и себеподобните.
Не им оставало време за книги и допълнително образование, нито за култура и постепенно затъпели, но удавяли мъката си в удоволствия.
Най-различни, дори, удивителни, дори парадоксални!

Истина ви казвам, не е измислица.
Вервайте ми, казваше един, който, никой не знае, откъде, бяха намерили и довели, за да популяризира властта им и да прикрие по възможност измамата, която бяха скроили и сътворили.

А насадената неграмотност се разпространила бързо навред. Като крастата, като чумата! Посадили я нарочно, тъй като - малкото умни сред тях, решили, че в мътните води на регулирания хаос, по-лесно ще се докопат до мечтаната тотална власт!
Уж, били „изпуснали“ чалгата, разврата, корупцията, уж, хората ги създали, защото ги харесвали!
Положили нормите и отношенията на мафията, с тяхната жестокост и безкомпромисност! Това знаели, това правили!

Създали фарс, за който смятали, че само те знаят!
Вярвали си!

Подобни действия, наистина, съществуват сред хората, борещи се за власт.
И хватките, дори, които прилагали не били новост, нито за тяхната, нито за световната политическа практика. Но те ги наложили в общество на политически и икономически роби, за да ги управляват лесно, по-лесно. Разбъркали образованието, затворили училища. А всички простаци от техните редици станали или академици, или търговци, или бизнесмени!

Да, да – повтарям се, но и те повтаряли класовете, без да се научат, как трябва да се живее достойно и как умно може да се управлява! Знаели, само - надменно да командват, нищо, че хората тихомълком им се присмивали. Очаквали бързо да се научат, както се научили да крадат - по много и наведнъж!
Обезценили парите, увеличили цените, ликвидирали здравеопазването, превърнали докторите, учителите и цялата администрация в амбулантни търговци, скрили слънцето за всички, ... освен, за своите!
Неграмотността, по едно време, започнала да крещи, да се саморазправя и сама да раздава правосъдие, дори - да убива!
Самоунищожавала се, твърдо и безпрекословно!
Искала да се наложи, без много напрежение и ексцесии, за да я признаят другите държави и владетелите им. Но от напъване и след многото крясъци, започнала да се задушава, въпреки, че искала да запее химна на мравуняка-победител - е
стествено, от недалновидност и от липсата на опит.
Нужен бил ред, но всички бягали от него, пазели се като от заразен, тъй като за реда се изискали други хора – с човешко достойнство и морал, с обич и грижа за възрастни, и близки, към старите род и родина, каквито било изключено да намерят сред наличния "матр,ял"!
Никой от тях не се бил клел пред знамето на Отечеството, не го бил виждал, дори! Нито целувал, коленичил!

Неспособността да управляват била, естествено следствие от, все още, всеотдайното практикуване на  специфичната им нощна работа и било трудно, да не кажем, невъзможно - да се научат и на друг занаят, нищо, че самооценката им стигала висините на интелигентността.  
На повечето от тях, работата изисквала и била придружавана от недостатъчност на морал, закон и ред, характерни за другите човешки дейности, осъществявани по светло през деня. И за да си заприличат деня, и нощта, нарочно объркали и стимулирали тоталното разслоение сред обществото - в административните структури, в образованието и здравеопазването, в бизнеса и икономиката, в селското стопанство и туризма, в културата и науката!  В целия обществен живот и ...  той замрял!

Настанал хаос!

Своевременно прогонили младите, за да не им се пречат, отказали се от научените, за да не им дават акъл, без да ги питат, тъй като, според тях, си имали достатъчно. Забранили на възрастните да се хранят, да се къпят и да се лекуват като им скрили манджата, водата и лекарствата!
На тъмно скрили и възпитанието!
Опоскали хазната!
Опростили човешките отношения, създали и наложили модата на анцузите, дали път на алчността и на сестра й – корупцията.
Обезглавили състраданието и човечността към здравите, и към болните!

Падението било пълно!
Промяната настъпвала тихо и невидимо за жадните за добро очи на измамения народ, и полетяла на високо, за да достигне високо-високо до безхаберието,
но, чак … след пълното присвояване на властта!

*
Реализирали сценария, който разработили.
Колкото могли помислили и за всичко, което последвало.
И така, десетилетия подред!

Опитали се да създадат нова, уж демократична власт, без цар и царедворци, но безуспешно – неистово жадували за нея, а и нищо друго не познавали, нито признавали!
Наистина, не познавали!!
Не, заради нежелание или невежество, а, заради неумението си да се учат.
Било, толкова различно от тоягата, която стискали и размахвали от време на време, просто, за свое удоволствие и успокоение!

И се объркали!
Докарали хората до живот, непознат и на предците им, от който, след време, трудно щели да се измъкнат! Страхували се от тях, сякаш, някой се беше борил или бе искал властта им. Заради страха си и сенките от миналото, а и заради непознаване на принципите на доброто управление, свалили нивото на живот и хвърлили народа в дупките на преизподнята!
Нарочно!

Трябвало да се пишат и нови закони, съответстващи на притежанието на власт и имоти. Нужни им били нови отношения с работещите, трябвали им идеи за затрупващия се град и обезлюдяващото се селото, много ум и знания - за планиране на държавата!
Нямали никаква представа, откъде да ги вземат, нямало откъде и да ги откраднат! Имали много бегла, далечна представа, как се управлява.
Учили се, благодарение на излъчването на вълните на топлото и студеното, на доброто и на малко доброто, на лошото - в акомпанимент на чалгата и чуждата култура! Срамували се от своята, наследената!  
Отстъпвали и нападали, само и само, за да опазват властта си, съгласно препоръките на най-известния сифилистик на света, защото от многото работа били жадни и гладни като мечките напролет, след хибернация!

И въпреки всичко, опазили реда в държавицата!
Наложили своят.

Хората не забелязали, но тя, никога преди не била, толкова силна, колкото била днес - с тях, независимо, налегналата  ги беднота! Нямала и нищо общо с предишния ред, но само, привидно – за незапознати и чужди. Била същата, само че от опаката, обратната страна на познатата монета.
Днес тя принадлежи вече, изцяло и само, на нейните невидими специални структури! Бившите партийни водачи, никакви ги нямало, дори, сред портретите по стената!
*
Винаги съм смятал, а вероятно и вие, че там работят умни и предвидливи, добре подбрани, образовани хора, но съм се лъгал!
Оказва се, че повечето от тях си приличали по нрав, образование и отговорност с представителите на бившите партийни и специални структури, сред които рядко, твърде рядко човек, би могъл да си спомни за стойностни и отговорни функционери или държавници от високите категории на тези професии - не, че е нямало и такива.

Създаденото, винаги, прилича на създателя си!
Приличало изцяло на тяхното интелектуално, морално и нравствено ниво! Отговаряло и на изискванията, заложени в заданието, което те като изпълнители, били задължени да реализират.
*
Пожарите и погромите над човешките, и обществените отношения, върху града, инфраструктурата и сградите му вървели, заедно с пуснатите на свобода криминални престъпници, които се превърнали в авангардния боеви отряд на промяната - в помощ на дребните буболечки, излезли от нищото.
Скоро и те порасли, и наедрели, превърнали се в приватизатори на обществената собственост и в безпощадни унищожители на анемичните спестявания на плебеите, в чиято среда се били родили, а днес - без свян и без задръжки ограбвали и управлявали! Без тоягата, а с морковчето, с благост и с малко кютек, отново и отново, залъгвайки ги, че са едни от техния сой.
Плебеите знаели истината, но мълчали, надявайки се, че след като ги ограбят, грабителите ще се сетят и за тях, за да ги възнаградят за покорството, но надеждите им били попарени.
От грижи се възползвали, единствено, лакеите, доносниците и дописниците!

На сцената на властта били дошли едни, които не хранели симпатии към никого, дори, към децата на други изпълнители като тях, по-малко познати, заради принадлежността им към още по-секретните служби, с още по-тайните занимания и задачи.

Органично ненавиждали предишните партийни босове, но се присмивали и на дребните и амбициозни партийни членове, а егото им възторжено демонстрирало удоволствието, че отново, се нуждаели от услугите им. Не могли и да забравят нищо от миналото, когато им слугували и се унижавали, защото притежавали и тогава, самочувствието на достойни хора, на повече знаещи и можещи, на обучени и ценни кадри, макар другите да не смятали така. Считали ги за слуги. А те се обиждали лесно, но мълчали. Чакали да дойде тяхното време!

Не се страхувай от деня – ветрец ухаен,
недълговечна е скръбта в света безкраен.
На своя миг се радвай ти, не се плаши,
че мина този ден, че идва друг – незнаен.
*
И днес, години след комерсиалния им преврат, продължавали да им се натяква миналото, без да се усеща, че и те не ги разбирали. Някои, все още, смятали, че успяват да ги назидават и управляват, както преди! 
Презирали хората и извън службите толкова, колкото партийните вождове презирали тях! Дори, повече!

Времената и средата, вече, станаха други. Напълно и изключително различни. Всичко бе променено като приличаше на създателите си, с доброто и с лошото.
С доброто за тях, с лошото за останалите.
Без да се интересуват от превратностите на живота!

Толкова!
Бяха завоювали властта!

Смятаха, че ще е тяхна, като че ли, завинаги!
Бяха, нарочно, облекли и дрехата й наопъки, за да бъде фарсът пълен и истински!
*
Както винаги, обаче, когато се бърза, остава и нещо, което умът и опита на мъдрите пропуска! То беше изхвърчало от главите на менторите като птиче – високо нагоре в небето, като разсъдъка от ума на глупавия.
Не бяха усвоили знанията за управление на държавата, въпреки няколкомесечното обучение, тъй като сиянието на властта ги беше заслепило! По-точно, животът се беше подиграл, без да усетят липсата им. Смятаха се за умни, имаха се и за прозорливи, разсъдливи, предвидливи и самоконтролиращи се!
Но бяха пропуснали същественото – знанието и правилата при упражняване на власт! Не знаеха, как да управляват и откраднатото.
Имаха бегла престава и малко опит, единствено, от умението им да репресират и да налагат решения, които се вземали от другите, нищо, че и те, особено - те, не са били, никога и не бяха по-умни от тях.

Защо бяха пропуснали най-важното?
Вероятно, защото генът им не е бил развит достатъчно и хармонично, дори и подходящо, за новите цели. Били, все едно, взети от улицата – неграмотни, мръсни и крадливи, братя и сестри на Гаврош.
Затова и се бяха омотали в кълчищата на властта!
Потърсиха помощ, но вяло, решиха - сами, а след това и други да научат. Така мислеха и действаха, и отново се заблуждаваха и продължаваха да се надценяват, и да грешат! 

За теб, познал света, един урок аз имам.
Не се хвали с това, че си мъдрец голям!
Език, уши, очи в света, за да запазиш –
ти трябва да изглеждаш сляп и глух, и ням!

Повикаха селянчетата от родните си места и те - деца на колеги, но мръсотията от незнанието в кашата се сгъсти. Не знаеха, какво да правят, как да постъпят, нищо, че имаха желание да решат проблемите на обществото.
А те се множаха лавинообразно.

Настъпи и времето, когато наложеното опростачване на поколенията малолетни, трябваше  да даде плод. И то бе заченато, още в началото, заедно със съселяните, които разпространяваха кича на чалгата, чрез телевизиите, вестниците и малоумната си власт.
Нарасна и даде отвратителния си урожай.
Властта и улиците на града бяха завладени от самонадеяни и неграмотни деца, които смятаха, че са носители на новото, при пълната липса на нравствени и морални ценности, присъщи на изчезналите, преди тяхното раждане, общества.
Чрез тях властта наложи своите, а нормите и законите служеха, единствено, в нейн интерес.

Редът изчезна привидно, държавата – също, а те продължаваха да не знаят, как и какво  трябва да сторят, защото просто не искаха и да знаят!
Смятаха се за вещи и умни! Вечни!

Парадоксално, но факт!
*
Забравиха, както за хората, така и за града, и селото, за всички - самоотвержено работили, за да могат те да се налапат. Дори, не искаха и да чуят, нито да знаят за обществото на пенсионерите и здравните мъченици, но упорито се упражняваха, имитирайки дейност!
Не разбираха от политика – мислеха, че и тя се яде, че и нея могат да набият, подчинят или откраднат. Разбраха, че е далавера, тъй като за кратко, бяха добили опит при незабележимото присвояване на чужди средства, а и обиграни юристи им пишеха закони, осигуряващи правната защита на всяко тяхно действие.
Лъжеха и манипулираха огладнялото, и оглупяло население.
Е, и?

Да кажем, че си изживял, без мъка всички дни, а после,
че твоя жизнен кръг е бил сред песни и жени, а после,
добре и нека си живял щастливо сто години,
и с още толкова живот под свода премини - а после?

Повечето не разбраха, къде се озоваха и как пропаднаха, толкова ниско?
Какви бяха, какви са?
Нямаше и кой да ги упъти.

Не всички, обаче, бяха такива. Сред тях имаше и добри професионалисти, но те мълчаливо страняха и си гледаха работата.
Наскоро се разбра, че обществото и държавицата ще има да чакат, дълго ще има да чакат чудото да дойде, за да се оправят нещата, дори, едва ли, ще имат и да вземат, защото надеждата, религията и политиката са най-големите и вечни длъжници на времето и обикновените хора.
Амин!

Ще си заминем с поглед плах, но за света, какво е,
и няма път, и няма смях, но за света - какво е.
Ний си отидохме, а той е бил и винаги ще бъде,
от нас, дори, не виждам прах,
но - за света, какво е!

Е, това е.

Разказах ви приказка за големи и не много умни - така, както я чух и видях.  
мп    

 

 

 





Гласувай:
0


Вълнообразно


Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: forma
Категория: Политика
Прочетен: 1380938
Постинги: 1696
Коментари: 16
Гласове: 472
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031