Питър Брьогел Стари

Чуйте, чуйте, бе – да ви кажа!
Крещеше и редеше думите си един малък човек в парка. Беше намерил скъсана шарена детска гривничка.
Бабо, знаеш ли, че има едни, ей такива, летящи змии с остри зъби, които хвърчат, между дърветата. Като катеричките.
Баба му и по-голямото му братче скептично се усмихваха, но мальокът не усещаше подбива и настояваше, и продължаваше упорито да каканиже. Носеше очила и шарена шапка с голяма козирка. Ядосваше се, че не му вярват, пускаше на земята синджирчето, изправяше го и крещеше, че е виждал такива летящи и страшни змии като синджирчето, но баба му, все не вярваше, докато, аз със смях не го подкрепих, задминавайки ги.
И аз бях виждал летящи змии с остри зъби. Често виждам и днес. И вие, сигурно, сте ги срещали, без да им обръщате внимание, тъй като, те имат човешки лик и само, скришом се превръщат в летящи змии с остри зъби.
мп