Четете ли? Създали ли сте си този навик или не?
Аз го правя непрестанно. Правя това, защото имам време и желание.
Наскоро в ръцете ми, отново, попадна гениалната творба на Иля Илф и Евгений Петров -  „Дванайсетте стола“!
Чели ли сте тази удивителна книга с умопомрачителен текст, парадоксално въображение и запомнящи се герои, сигурно - за цял живот! Страхотни лафове и мъдрости бликат,  неспирно, от всеки ред. Прочетете я, отново, а за тези, които нямат време или желание, съм отделил няколко пасажа, приятни закачки, вероятно за всеки, а и мен. Без коментар ::

„Домакинът на дом 2 на Старогородското обществено подпомагане бе стеснителен изпечен крадец. Цялото му същество протестираше срещу кражбите, но той, не можеше да не краде. Крадеше и се срамуваше. Крадеше постоянно, постоянно се срамуваше и поради това неговите гладко избръснати бузи, винаги пламенееха от руменината на смущението, срама, стеснителността и неловкостта… Светът, не бе виждал още, такъв свенлив крадльо като Александър Яковлевич…. А от начало, разнообразните му дарби, не можаха да намерят нужното приложение.“

„Духовият оркестър е път към колективното творчество“ – лозунг в бившата къща на Воробянинов.
„Като сдъвкваш грижливо храната, ти помагаш на обществото“ – лозунг в кухнята.
„Пролетарии на умствения труд, труженик на метлата и …, Това е конгениално!“, или „необикновено подвижен гръбнак“ - все лафове, харесани, запомнени и употребявани от младите, преди години.
„Ами, праисторически животни, не се ли въдят в дюшеците?“ – пита Остап Бендер. Зависи от сезона“ – му отговаря схватливият прислужник.

Може би, си спомняте за хусаря-отшелник и за мъчителната му борба с дървениците, окупирали ковчега, в който той спял, а и цяла Русия!? Накрая се оказало невъзможно да се живее с тялото на земята, а с душата на небесата!
Ще си спомните или ще прочетете и за саможертвата на Остап Бендер, който се оженил за брилянтовата вдовичка, още, след първата им среща!
„Дишайте дълбоко – вие сте развълнуван!“
мп