Темата на ескиза е предизвикана от обявената от министъра на МРРБ нова териториална устройствена схема на страната.

Осиновяването е изключителен хуманен акт, човешка дейност, която осигурява възможност за нормално съществуване на деца и възрастни. Приемането на деца, родени от други родители, за отглеждане е невероятен израз на човешка доброта. То е топлина, която постепенно се губи с годините. Изисква преклонение!
Всеки познава такива хора.
Децата придобиват името на новите си родители и го защитават през целия си живот, защото са ги създали като хора! Делото на осиновяването е дълбоко съзидателно, човеколюбиво, изпълнено с доброта и отговорност!
*
Осиновяването се среща и практикува с особена усърдност, и в творчеството на човека. Дори, повече прилича на присвояването, на кражба – използвани от човека, вероятно - още, от времето на присвояването на чуждата мисъл или идея от всеки, който се стреми да получи облага, преимущество или почести.
Съвременните българи, живели около столетие в общество, което не притежава нищо друго, освен, всенародна, обща собственост, са майстори на всички хватки, свързани с присвояването, на каквато и да е, чужда или лична собственост! Възможностите се засилват от качествата ни на един от най-старите народи на земята. Засилват се, особено днес, когато голяма група „българи“ се обедини под девиза на карибските пирати - „Кради! И нищо, не връщай!“
Практикуват я във всички области на шарената палитра на своя живот, без срам и без морални ограничения, вероятно, заради липсата на интелект и самочувствие! Крадат и творчество, не спазвайки законите, създадени, и защитавани от държавните институции!

Сурогатство ли е това?

Sutor, ne supra crepidam!
Обущарю, не гледай по-горе от обувката! – посъветвал художникът Апелес некомпетентния занаятчия.
Нейсе! Осиновяването прави щастливи осиновени и осиновители, и истинските родители, чието име се забравя, завинаги!
С него възтържествува добротата и обществената полза, а нейното съществуване е важно за краткото ни време живот, през което всеки получава своето - умишлено пренебрегвайки и задушавайки общото!

Suum cuique!
Всекиму, своето!.
мп