Кой елемент е характерен за града?
Сградите или парковете, църквите, или свободните му пространства?
Може би – паметниците или чешмите?
Всеки обича нещо от града, защото той, наистина, е обществена собственост! Не е, нито на общината, нито на държавата – а на своите граждани!

За мен, улиците са характерния му белег!  
Там -  в тях, са оразмерените човешки пространства и запомнящата се настилка, там са короните на красивите липи и другите дървета,там са красивите стари къщи, собственост на известни граждани, в тях са и цвета, и светлината, и сенките, които носят и пластично оформят, и обогатяват.
Пешеходните улици и пространства са пълни с хаотичното брауново движение на хора и със сгради, с всякакви малки и големи магазини, евтини или скъпи, с красиви, или грозни витрини. Това невъобразимо разнообразие обединява духа на града с духа на всеки негов жител. То създава и утаява паметта ни - нали, още от малки попиваме шума и аромата на улиците, за да ги помним цял живот!.
Куриозно, уникално творение е градът!
Той е най-бележитото творческо постижение на съвременната човешка цивилизация!
*
И София упорито търси място в поредицата на красивите, и тя се стреми да създаде свой характерен, и запомнящ се образ, макар, и не твърде успешно. Тя е столица на европейска държава, но и град, който непрекъснато потвърждава своя стремеж да се превърне в истински, европейски, а, не да остане мръсно и захабено от лоша употреба балканско село. Отдавна се опитва да намери своето пространствено излъчване, своята физиономия и своя дух!  
Може ли, човек да определи, поне, една или две черти, характерни за съвременния ни град ..  с каквито може да я обрисува така, както би го направил за Пловдив и Русе, за Търново и Ловеч, Варна и Созопол, за Мелник или Копривщица?
Ще се сети и вероятно ще свърже града с Витоша. И толкова,  без да знае, че градът е загърбил планините, че не използва бисерите си – сладката минерална вода и древната, удивителна археология!
София, все още, е град без собствена физиономия!
И е учудващо, че като магнит привлича жителите си, и никой не я напуска! Продължава да засмуква и децата на останалата България! Вероятно, защото си приличат или ще си заприличат, твърде скоро, с нея -
в безличието си, защото то и днес продължава да доминира?
*
Всяка власт се страхува от умните! Най-много – властта на буболечките.
*
"Първата реакция е самоомразата на българина. По същество дълбоко ненавижда себе си! И ако се почне разговор за нещо българско, той почва с псувни и проклятия.
Самоомразата и омразата към българщината вече стана религия. Има и друго.
Нетърпимостта към своето състояние се превръща в една денонощна омраза към реалността, а реалността е определена система – социална и прочее, но най-накрая и национална, най-накрая и етническа…
Българинът не представлява нищо, за себе си…Той е един изтръскан чувал, една скъсана обувка, една стара подметка, един изгнил дюшек…“ -  Владимир Свинтила
мп