ЧЕРНО I БЯЛО I

Проклет да бъде онзи, който полива пустинята! – П. Увалиев.

Черни скъпи коли, черни лимузини, черни джипове, черни костюми и лъскави черни обувки, черни мафиотски маски! Пъстри одежди на висши клирици и на обикновени свещеници! Събрани като на карнавал, а не на ритуал, славещ морал и вяра!
Но, какво прави тук, сред тях и той – духовникът, аскетът? Какво прави тук, сред множеството алчни и ненаситни крадци, невярващи в Бога, сред неконтролируеми Божи служители, влезли в съюз със злото и непочтеността, заменили вярата с търговията? Какво прави тук бедността на бедните и окаяни миряни? Да не би, всеки да чака Божието опрощение?
Не! Дошли са заедно да извършат кражба! И да я полеят! И, за да е пълна измамата - поканиха и него.
Разнородна тълпа, от крадци и удрящи печати други мошеници, се беше прегърнала с търговец-свещеник, с търговци на оръжие, на земя и на човешка мъка, клептопаразити, събрали се, за да полеят измамата! Нямаше съдии, а много съдници с превързани очи! Видяхме, как тия в черно водеха другите като слепци, държаха ги за ръка и ги направляваха..Страхуваха се да не сгрешат и да отсъдят справедливо!
Измамата тегнеше навред! Светицата от стените на малката църквичка горко ронеше сълзи! И Бог нямаше към кого да се обърне за помощ! Навред висши клирици се бяха прегърнали с мазни тела и ръце, в желанието си и те да откраднат, подобно на тях! Нечистоплътни тела и мисли подкрепяха братска десница, протегнала се към чуждото - и тя да открадне, сякаш не се страхуваше от Бога над нея! Нищо, че канонът повеляваше друго! Не кради! Нищо! Въпреки него!
Звуците на молитвата гърмяха и се извисяваха до небесата! Дано, ги чуе Бог! Дано, накаже и едните, и другите, и тия, които им разрешиха кражбата! Нищо, че пееха фалшиво, нищо, че в мислите им беше само откраднатото! И на едните, и на другите, и на третите! Всеки да си получи заслуженото! Божието – Богу, кесаревото – кесарю! Присъдата - за крадците! Това видях.

БЯЛО I ЧЕРНО  II

Представляваше институцията, която носи доброто и морала! Беше призвана да го разпространява сред хората! Беше пазителката му! Но той, той продължаваше да краде! Чуждото!
Не можеше да отвикне! Представяте ли си?
Проповедникът, който трябваше да проповядва морал – крадеше! Бе затънал в разкоша на златната посуда, сред скъпите коли и часовници, беше затънал в нехристиянски разврат, в нечистоплътна похот и цял народ знаеше, и виждаше това! Беше затънал сред бедността на бедните миряните, които мамеше с патоса на Савонарола, а получаваше, скритом от тях, подкрепата на алчни псевдо-олигарси, прегърнали го в своята необразованост и неистов ламтеж! Клептопаразитизмът беше обгърнал крехките им “набожни” души, беше ги превърнал в олицетворение на злото, на лъжата, на кражбата и измамата, обсипани в злато и разкош!
Задавали ли сте си въпроса – кой и как събира бедните, и просяците, кой плаща масрафа им? Може би - “бедната” митрополия? Защо тя, не се грижи за тях, защо, не им помага с грижата на родител, защо, не ги храни, макар и скромно, а ги ползва само за своите непочтени, нечисти и измамни действия?

В живота всичко се плаща! За едни – днес, за други - когато му дойде времето. И реда! Църквата учи на човешки добродетели, които ни оформят като общество и затова учителите на духа са святи хора! Не крадат, не лъжат, не клеветят, живеят скромно и са пример за всички! И по нищо не приличат на този! Защо мълчи Българската Православна Църква? Има ли останала частица доброта и морал в нея? Защо и тя паразитира като него? Защо не помага на обществото и на държавата? Има ли в запас, в своите редици, още светли примери? Защо държи сред себе си подобни недостойници, защо позволява тоя да я позори? Този, уж Божи човек! Този, който си позволи да унищожи безценното интелектуално културно богатство на човечеството в областта на архитектурното творчество, събирано през последните тридесет години с варварството на неграмотния - постъпка, близка до изгорените книги от Средновековието и до най-мрачните дни от живота на хората през миналия век! Къпещият се в злато духовник унищожи сътвореното от създателите на материалната култура на човека! Унищожи, сътвореното от разума, с отмъстителността на варварин!

Своят глас срещу присвояването на творческата база “ Свети Кирик и Юлита”, и в защита на опазването на собствеността й от Съюза на архитектите в България издигнаха –
Международният съюз на архитектите с над 1,250 милиона членове от света, Съюзът на архитектите на Европа и неговите млади членове, представителите на страните от югоизточна Европа – II регион, ИКОМОС към ЮНЕСКО, Международната академия по архитектура към ООН, много български творчески и сродни съюзи! Защо мълчат институциите, свързани с българската култура? Нали, преди да се появи, всяка култура е предшествана и съпътствана от творчеството в областта на архитектурата! Нали, нивото на архитектурното творчество определя най-прецизно и вярно културното, на всяка нация!
Дали, пропаднахме и тук - тотално и безвъзвратно? Дали, попаднахме, отново, на случайни хора, подобни на този, за когото, по-горе, се изля речта ми? 
мп / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове.