Буболечките живеели по цялата земна повърхност. Някои използвали благоприятната среда на хората, защото им осигурявала по-сносен и спокоен живот.
Хората облагородявали своята, стремейки се да достигнат до все по-високи степени на хармония, а така осигурявали и дребните земни обитатели.
И човешката култура на обитаване се развивала към по-добро. Изкуствата, също постигнали своите висоти. Пример за това било ежегодното творческото състезание между художници и скулптори, когато двама художници, оспорващи си първенството, нарисували – единият картина, с която успял да излъже птиците, спуснали да кълват, нарисуваните гроздове на узряло и сочно грозде, а съперникът му излъгал самия него, след като го принудил да дръпне „завесата“, за да види, уж, картината на колегата си! Скулпторите обожествили човешкото тяло, независимо, че си имали богове. Тях, пък  оприличили на хората – с човешки ум и красота.

Буболечките, владеели Земята. Едните, окупирали териториите около топлите морета и се занимавали с изкуство, докато тези, по северните територии, обитавали земните недра като хората, мушнали се на топло в землянки и дървени къщи. Грижили се, основно, да оживяват. Заприличали си толкова, едни на други, че разликите между тях, трудно се забелязвали.
И те си имали богове, но нямали широтата на културата на тия, от юг. Затова, с времето, се научили да подражават и откровено да присвояват чуждата култура, религия, и начините на живот. Крадели култура и изкуство, крадели и скъпоценности, тъй като, нямали и не били виждали такива чудеса, а, и не можели, сами да си ги създадат. Откраднатите гениални творби показвали в специални галерии, опитвайки се да научат своите, за да се опитат да достигнат културата на южняците. Лекотата, с която присвоявали, им харесала и те се усъвършенствали в тия кражби, още повече, че не влагали усилия, за да направят нещо свое.

Буболечките от севера се възгордели с чуждото! Помислили, че и те могат да сътворят, подобни красоти. Не успели, затова продължили да крадат и присвояват навред по твърдата земя и сред морските вълни. Тръгнали да завладяват чужда земя и вода, по света, жадни за удовлетворят завистта си към можещите, и да успокоят малоумието си!

По това време били, все още, буболечки - клонирани в хора! Искали да приличат на тях, като тях искали да творят, да притежават техния ум и творчески възможности. Търсили и блясъка на златото, защото ги омагьосвало.
Покорили нови земи и хора, възродили робството, но робството на хора, завладени от буболечки, клонирани по тяхно подобие!! Натрупали несметни богатства, но, още дълго, си останали буболечки!
Събирали всичко, сътворено от хората през вековете, когато слънцето не греело по техните земи, а те се криели на тъмно и топло.

Човешки куриози – безмозъчните се наслаждавали на блестящото изкуство на мислещите! Нищо, че световете и културните им пространства не приличали, почти, по нищо на оригиналите. Делели ги цивилизации – едните човешки, другите – на имитатори!
Продължили и да крадат. Крадели всичко.
Това правят и днес!

Особено ги привличало старото, древното и автентичното. Стигнали до там, че сами започнали да го търсят. Измислили и своята история на света, такава, каквато ги представяла като основоположници на съвременната световна култура! Втурнали се да откриват и своя, започнали да я налагат, и в света на хората, независимо, че съзнавали непълноценността й!

Клонирането на хората в буболечки и клонирането на буболечките в хора ставало, също по подобие. Продължава и в наши дни!
Продължават и да разтягат локуми, и практиката си да крадат, но с други методи, и способи. Крадат ума и младостта от, все още, неклонираните хора!
мп
Следва продължение …