Не трае душата на бореца!
Буболечките и мушиците мечтаеха, час по-скоро, да се реализират в обществото на човеците! Нали, за това бяха произведени!

И се втурнаха като невидели, обсебиха средата на хората, промениха я по своите несъвършени разбирания, защото смятаха, че заедно с клонирането, са наследили всичко от човека, и ум, и знания, и въображение, и градската култура, и интелигентност! Разрушаваха, без да знаят, че вършат нещо нередно, хилядолетно натрупаната култура, морал и етичност, възпитание и усет към красивото, което бягаше и бягаше от тях, клонингите, усещайки липсата на хармония, излъчваща се от действията, и устрема им!
Търсиха пътя.
Той им бе показан от водещите експеримента.
Скоро след това, откриха и най-различни способи.
Научиха се да се самоклонират в същества с човешки ген, но, за общо съжаление - без човешкия дух. Изучиха, благодарение на водещите експеримента и способите, чрез които хората спокойно бяха смалявани до размера на миниатюрната буболечка или до тоя, на лекокрилата еднодневка, каквито, доскоро, бяха, всъщност, те!

Извършиха революция с реализацията на гигантското научно откритие с космически обхват! Пътят им към Космоса беше открит!
Клонингите можеха да живеят навсякъде, можеха да дишат, но, можеха и да не дишат! Можеха да не ядат, но, можеха и да преяждат. Не им беше нужен сън, но, можеха да спят летаргично столетия в пашкула, от предишната си битност. Нагаждаха се към всяка среда като я имитираха, обсебваха културата на донорите, изкуството, архитектурата, словото и музиката преиначавайки ги, дори, до неузнаваемост, считайки ги и след трансформацията, за такива! Крадяха паметта на хората, без притеснение, защото си бяха разменили, макар и само физически, местата.

Смятаха, че създават първата държава на буболечките, сред необятната Вселена. И бяха прави. Вярваха си, че вършат всичко като иноватори!
Горките! Какво ли, можеха да направят, след като нямаха ум в главата!?
Нищо, нали!
Само имитираха и крадяха.
мп

Следва