Приказен град 2
или легенди под моста над Осъм 

 
Този  град  носи със себе си безброй забравени легенди, забравени от късата памет на хората и заметена от мъката на времето, a заедно отнесени от водите на Осъм, пресичащ красивите варовикови скали, отгоре, върху които той се е разположил и живее от памтивека.

Вярвам знаете, но може и да не знаете, че Свети Климент е родом от Мизия! 
Област Мизия е обитавана от многолюдни тракийски племена, населявали земите между Дунав и Стара планина. Тази е земята, наречена по-късно на името на най-силното племе    мизи.
Родил се е и е живял на територията на древна Мелта, край поречието на Асамус, заедно с другите, от съставното тракийско племе кровизи като дете на многобройния род на Дано и сина му Вуто, деспоти на областта. Там горе – на Хисаря, в Ловеч! Името Дано означавало силен, мощен, вечен, велик. От неговото значение, като че ли, е произлязло името и на могъщата европейска река - Данюб, Дунау, или по-вероятно, той е носил славното й име. Знаем също, че цялото население, живеещо днес по поречието й, е живяло по бреговете на Долното течение, преди да започне колонизирането на освободените от ледове, територии на Западна и Северна Европа. Използвайки  бреговете на Дунав, траките от Мизия, от поречието и от устието на реката, постепенно стигат чак до  Атлантическия океан, завоювайки всички земи, подходящи за живот.

Сигурно от незнание ще е, че никой от вас, не се гордее с тези факти, знаменателни за цялото човечество.  Нали и Климент, като всяко дете на свободните тракийски племена е обикалял земята край града, катерил се е по ловешките баири, къпал се е и е ловил риба във вировете на реката, тичал е по поляните с цъфнали анимонии, късал е едри чепки на кехлибареното грозде, пързалял се е край стръмните склонове на Стратеш и Дики-санa, надвесели се над реката с люляковите си храсти, криел се е в пещерите край брегове й! Но, не помните, нали?  А, кое ли име е носил като дете  -  едва ли ще разберем някога? Толкова лесно забравихме духа на Светията, дал на родния си град съвременните български букви  и предопределил, с това си дело, написването, след столетия, на химна на своите бъдещи учители - химнът на Светите братя Кирил и Методий! Пак там - в Ловеч!
Има ли друг град в света, който би могъл да се гордее с подобен принос за човечеството, за българите и за всички бели европейци? Има, разбира се – и Охрид, и Търново, Рим, Ротердам, Мюнхен, Ваймар и Хамбург, Петербург, но Ловеч е единствен, защото там, най-често се разхожда духът му! 
Всеки път, когато отида, макар и много рядко, го срещам. Срещате  го и вие, срещате го, разбира се!
Нищо, че е бил пратен в Охрид, нищо, че всички го наричат Охридски, Климент Охридски.  Светецът е сред вас! Трябва да го зовете Ловчански и Охридски владика! Той стои - ей там, над града, високо над всички и ви гледа, прострял духа си, от хилядолетие насам, като покровител, като закрилник на града и жителите му! 
Ловеч е богоизбран! Градът е събрал във времето, заедно, двама титани от българския род – единият му е дал светлината на знанието и вярата, а другият, по-късно ги е разпръснал, навсякъде - в името  на  свободата!

Свети Климент, естествено, е познавал отлично родния си български език, неговата мелодичност и ритъм. С тях създава съвършената му азбука и писменост. Несравнима, изящна, брилянтна! Световна!
Спомнете си, за уж добронамереното отношение на римския папа при приемането на, още един език към „богоизбраните“ три – еврейски, гръцки и латински! Всички те -  copy рaste, на тракийския! Нали, затова българският книжовен език е стъпил и в новото си време, след Освобождението, на основата на диалекта на сънародниците, и земляците му.

Виждам учудения ви поглед! Погледът ви говори, че не четете, че не знаете, че не помните, а може и да не са ви научили! Затуй сте и забравили! Претъпени са сетивата ви, а очите ви не виждат, ушите не чуват! Днес, не говорите, дори, на сладкия език на Климент, не се и стараете, а използвате - някакъв подобен! 
Дали, да извикам, за да се събудите? Или искате, още да поспите?
Спете, спете - няма да ви преча!

Чували ли сте за Никола Йонков Владикин? Не сте, чували сте за друг Никола Йонков. Първият е български журналист, книжовник и историк. Потърсете, прочетете, за да знаете! Помнете!
Както пише Никола Владикин / 1862 – 1918 г./ в «История на древните траки» -  I и II част, 1911 - 1912 година, траките мизийци притежавали своя писменост, преди всички други, живели по това време. Тази писменост е възприетата, столетия по-късно, от други - все от безчислените племена на траките. В началото - от финикийци, перси и елини, след  окончателното им териториално установяване, след войните и природните катаклизми. Пригодили азбуката и писмеността на мизите към своите диалекти. След тях, буквите използват и останалите тракийски племена, пръснати по цяла Европа и Близкия Изток.
Легендите за друга писменост, с друга графика - просто са измислици, а и кое би продиктувало тяхната „поява“, при наличието на отдавна приетата, и утвърдена, и дълго използваната писменост, дошла от живелите, преди другите, хора? Не би могла да е азбуката на финикийци, на елини или на римляни, защото днес милионите щяха да пишат и говорят на забравените отдавна, мъртви езици.
Тракийският е роден език на всички богове, на всички гении на древността, на воини и военачалници, на иноватори и разпространители на философии и знания. Той се запазва, заедно със съществуването и на двете си империи – Западна, и Източна, които поставят основите на съвременната човешка цивилизация! Без значение са нескопосаните  измислици, на  формиралите се наскоро народи, дошли, много след траките под Слънцето, които  искат, не без успех, да покажат и своето участие, при създаването й.  
Затова днес, знанието за нея и авторите й са умишлено скрити за цивилизованото бяло човечество, заради славата, и прославата на тези крадци, и плагиати, присвоили я, провъзгласявайки се като нейни единствени автори, представяйки я като свой културен продукт!
Боже, каква смрад от нечистоплътие!
Но, такива са бедните духом - най-обикновени крадци! Крадат от всякъде. Присвояват си правото, дори, да се грижат за древната култура, наследена от другите народи, а, не от самите тях! Прибирайки я непочтено, уж, за да я опазят! С какво право? На какво основание? Може би се чувстват по-умни, от живелите, преди тях?!
и се замислих! Възможно ли е, да са чувствали писмеността и като своя, след столетията употреба, и да са обявили създаването на тази графика на буквите като своя, без да знаят нейните автори, но, не познавайки, и истинските, защото - не познават миналото си, подобно на днешните наследници на тракийските племена венети, живели на изток, заблуждавайки и себе си с неистината!
Затова е нужно човек да знае и помни истинското й лице, а, не измамния й образ!

Знаете вероятно и че елините, живели южно от Коринт, и малко отгоре, я приспособяват към своята артикулация като прибавят нужните им звуци или премахват ненужните. Вземат я от траките-финикийци, избягали отдавна от старите си земи, заради убийствените води на Потопа, които се преселват по-късно по брегове и на Северна Африка, отново край Средиземноморието.
От елините я вземат и преработват римляните от Първата тракийска империя, развила своята култура по земите на Апенинския полуостров. Всички, във времето, използват графиката на знаците, създадени от предците на Свети Климент, траките – мизийци. Всички, появили се по-късно, графични опити използват, без съмнение, необятната творческа култура на траките!
Тяхното съществуване е Първата златна епоха на последната човешка цивилизация, много преди всички културни постижения, познати днес - на формиралите се, значително по-късно, народи на Европа!

Свети Климент подновява и приспособява, в края на първото хилядолетие сл. н. ера, след 890 година, оригиналната тракийска азбука, и обвързва нейните графични знаци към езика на мизи, и кровизи, които са в основата на българския етнос, улеснявайки ги, при ползването, на сложната за употреба, азбука на Светите братя Кирил и Методий.   Разпространява я чрез учениците си, навсякъде по земите, където се говори български! Днес, почти всички, произлезли от тия земи, бели хора, пишат и четат на тракийската азбука, ползват и латинската й графика! Азбуката, обработена от Свети Климент – родом в благословения Ловеч, около 831 година и починал на 27 юли 916 в божествения Охрид, преживял, с близо  три десетилетия, учителя си Методий.
Може би знаете, може би не?! Е, вече знаете и ще помните.
мп  /  4 - 9 юни 2016 г.